— Показахме, че могат да бъдат победени! — изрева той. — Много са, но не толкова, че да не можем да ги изкормим отново. Убийте хана им и ще познаете рая. Аллах да насочва сабите ви и нека никой да не обръща гръб на битката, за да се изправи с гордост пред Бог. Те са просто хора! Нека дойдат. Ще им покажем, че тази страна не може да се превземе.
Онези, които го чуха, се обърнаха отново към монголския хан с нов пламък в очите. Вдигнаха щитове и извити саби, а земята затрепери под краката им.
Препускайки в галоп, Чингис замахна с меча си. Стрелите полетяха като вълна от двете му страни с леко закъснение, докато всеки туман регистрира командата. Отпред редиците на Джелауддин приклекнаха с високо вдигнати щитове. Чингис изсумтя раздразнено и прати втори залп към тях. Мнозина от хората на Джелауддин оцеляха при първия и се изправиха твърде бързо, така че вторият ги улучи. Стрелите, способни да пробият желязна пластина, ги отхвърлиха назад.
Туманите по крилата окачиха лъковете си на куките на седлата и изтеглиха мечове. Отдясно и отпред Чингис видя как воините на Хаджиун и Хазар налитат срещу неподвижните редици, докато отляво Толуй и Джелме стигнаха почти до брега на реката. От тази позиция започнаха да пускат стрела след стрела в непрестанен порой. Арабите падаха, улучени отстрани, докато сляпо вдигаха щитовете си напред.
Докато препускаше право към центъра, Чингис подуши реката и страха на хиляди хора. Надяваше се там да открие принца. Хората на Джелауддин бяха подредени в десет редици, но монголските понита бяха обучени за подобни атаки и не се поколебаха да налетят отгоре им. Чингис помете първите три редици, размахвайки меч, а войниците около него падаха от сблъсъка. Той обърна с колене коня си на място и изрита още някакъв враг. Клинът от най-добрите му воини се вряза в масата пред него и започна да сече наляво и надясно, защитавайки хана с цялата си свирепост.
Чингис видя някакъв принц с ярък тюрбан и се хвърли към него, но войниците на Джелауддин го отблъснаха назад само с тежестта си. Видя към него да се надига щит и носещият го блъсна с него кобилата му и я накара да обърне. Чингис уби войника, но беше принуден да отстъпи още крачка назад, когато на негово място дойдоха други и развъртяха щитовете си, нанасяйки удари във всички посоки.
Малцина стигнаха хана, който трябваше да бъде убит. Хиляда воини се движеха с него, всеки от тях ветеран от толкова много битки, че не помнеше броя им. Заостреният им клин се врязваше все по-дълбоко в редиците на Джелауддин, докато не видяха реката пред себе си. Джебе и Угедай напредваха в центъра на други два клина от двете страни на хана и трите остри зъбеца разделиха противниковата армия. Попадналите право срещу върха биваха съсичани, а другите падаха убити от идващите отзад.
Ревът в мелницата бе ужасяващ. Ръката на Чингис се умори и пропусна да отбие един удар. Сабята се плъзна по пластините на бедрото му и разряза крака над коляното. Към плетеницата белези по краката щеше да се добави още един. Болката го направи по-бърз и Чингис замахна с меч през лицето на нападателя.
Хората на Джелауддин не се пречупиха, може би защото нямаше накъде да отстъпват. Отначало Чингис се задоволи да остави трите клина да се движат заедно и да дълбаят вражеските редици. От конете си воините се извисяваха над пехотинците, използваха тежестта на мечовете си, за да замахнат с по-голяма сила от онези долу и винаги можеха да видят следващата атака насреща си. Въпреки това Чингис се чувстваше заклещен от врага и знаеше, че хората му изпитват същото. Видя един кон да рухва с подсечени предни крака. Воинът остана в седлото, докато не забиха сабя в гърлото му. Ревящи бойци се хвърлиха през отвора в клина, мъчейки се да достигнат самия Чингис. Той се обърна, готов да ги посрещне, но хората му бяха бързи и млади. Запълниха отвора почти моментално. Ханът се изправи в стремената, когато те също бяха съсечени и свалени от конете си.
Задната част на Джелауддиновата армия кипеше, все повече и повече войници напираха към хана. Гледаха към него и си пробиваха път през другарите си в своята безразсъдна ярост. Чингис видя как лявата страна на клина му отстъпва назад, огъната от сечащите саби на врага. Някои дори се събираха на групи по трима или четирима и натискаха заедно с щитовете си, обръщайки конниците срещу своите. Все повече и повече се изсипваха върху клина, насочвайки се право към хана. Чингис успя да хвърли поглед към Угедай, но натискът там далеч не бе така силен.