— Бран…
— Какво има, Хакон?
— Кажи ми наистина ли си върховен жрец, на каквото ще да е?
Пресуши шише се опита да пусне подигравателен смях, ала Бран ме погледна настоятелно в очите и ми даде точно онзи отговор, който очаквах.
— Ти заслужаваш да знаеш истината, Хакон. Не, не съм нито жрец, нито магьосник. И никога не съм бил. Макар че, както виждаш, и оракулът, и съкровищата са си съвсем истински.
— О, признавам, че са истински — млъкнах за миг и се огледах. — Но къде тогава е върховният жрец, или върховната жрица? Пък и той, или тя, трябва да имат помощници, слуги…
— Не знам! — той направи безпомощен жест. — Вярвай или не, приятелю Хакон. Пристигнахме тук — Джандрий, Пресуши шише и аз, заедно с Мод, с Амби, с Вивиан… и с Ивалд — бягахме, за да отървем кожите. Натъкнахме се на къщата, после на пещерата, но никъде жива душа не се мяркаше.
— Разбирам — отвърнах аз след кратко мълчание. Пред вратата на Мерлин, не се съмнявах, бяха ставали какви ли не чудновати събития. По някакъв начин той бе подредил всичко това в името на някаква своя си цел. — Спомена Вивиан…
— И тя е толкоз жрица, колкото и аз съм жрец. Мисля, че наистина има магически способности, или пък ще ги придобие, ако си намери учител. Не я бива толкова, колкото Амби, но…
В този миг главата на Амби щръкна в малката ни импровизирана оръжейна и обяви, че времето за атака наближава.
Бран се подразни, че го пришпорват и все по-упорито замърмори, че трябва сам да си поговори насаме с Мерлин. Когато поехме към изхода на пещерата, тръгнах редом с него и когато наближихме страничното коридорче, му го посочих.
— Там трябва да влезеш.
Той поклати глава.
— Какви ги приказваш? Я го гледай какво е тясно! Даже и десетгодишно хлапе не би могло да се провре вътре.
— И все пак точно това е пътят. — Бран ме изгледа така сякаш се чудеше дали да не ме предизвика, че не говоря истината, и аз добавих: — Това е работа на Мерлин, разбира се, както и почти всичко останало тук. Това е единственият страничен коридор по целия път, докато най-накрая стигнеш лабиринта на дъното. Огледай сам пътя, ако се съмняваш.
Той внимателно огледа посочения му от мене коридор и се опита да се промъкне между скалите, но с каквато и магия да бяха изпълнени, те не се отместиха и на сантиметър заради него. Опита още веднъж и се отказа.
Докато се готвехме да нападнем врага, отново запитах нашия водач юноша:
— Щом сега ще се бием, трябва да изясним кой ще командва.
Младежът отвърна без никакво колебание:
— На бойното поле — ти, Хакон. Разбира се, надявам се, че си съгласен от време на време да получаваш по някой съвет.
— Наистина ли аз ще командвам? Тогава бих казал, че е време да си кажем истинските имена. — Гласът ми бе изпълнен с неловка почит. — Някога ти бе Амби, но вече не си.
— Много добре, сър Хакон. Сега ме наричай Амброзиус, ако тъй по ти допада.
— Значи Амброзиус. Но може би трябва да кажа господарят Амброзиус. Защото мисля, че твоето име е по-велико от това, дори и да не ти се иска да го кажеш на глас.
Той ме изгледа внимателно, после въздъхна сякаш с облекчение.
— Радвам се, че разбираш… поне отчасти. Разбираш ли, и аз самият далеч не схващам напълно цялата тая работа… искам да кажа, собствения си странен, ужасно объркан живот.
— Аз пък нищичко не вдявам! — това бе Пресуши шише, който местеше присвития си поглед от единия към другия. Ченето му пак бе увиснало.
— Ще го разбереш, като му дойде времето, приятелю — измънка Амброзиус и отново се обърна към мен. — Хакон, още не съм заслужил онова име, за което се досещаш. Ето защо не искам да го използвам.
— Тогава нека засега името ти е Амброзиус. Значи, казваш, аз командвам?
Той кимна — всъщност почти ми се поклони леко.
— Води!
Това си беше чиста заповед.
Не след дълго Бран, Пресуши шише и аз, до един въоръжени, надянали шлемове и щитове, получихме благословиите и пожеланията за успех на Мод и Джандрий и се изкатерихме с Амби до горния вход на пещерата. Вивиан се влачеше след нас — изпращаше ни.
Минути преди да нападнем, попитах Амброзиус дали ще влезе в битката под облика на просяк (струваше ми се, че дори магьосниците — или дори тъкмо те, нарочно — трябва да се облекат подходящо за случая, щом имат възможност).