Не след дълго започнах да се чудя защо ли, когато разговарях насаме със стария Мерлин, той никога не бе ми разкривал истината за Бран и за спътниците му. Не можех нито да докажа, нито да си спомня някога старецът от скалата да ме е лъгал. Но май имаше важни въпроси, които никога досега не бях задавал.
Докато обикалях отново на пост заедно с младия Амброзиус и се оглеждах, за да се уверя, че наоколо не се спотайват никакви останки от войската на Прокълнатия, лека-полека стигнахме до порутения параклис. Влязох вътре и се усетих, че неумело се опитвам да си избера бог, на който да се помоля. Поне сега си мисля, че точно това съм правил. Но е съвсем възможно и просто да съм стоял там, без всякаква съзнателна цел, вторачен в символите по стените и във все още здравите стъкла. Сред тези порутени стени почти нищо не се бе променило, откакто говорихме тук с Ивалд — можеше ли всичко това да е станало само преди ден? Преди два дни? Май за мен беше почти невъзможно да проследя времето.
Християнските символи, издълбани в камъка, упорито се бяха вкопчили в съществуването си — както и онези, които не бяха нищо повече от петна върху крехко стъкло.
Младото „аз“ на Мерлин влезе в параклиса и застана до мен. След битката Амброзиус бе изпаднал в меланхолия — усилията покрай фантастичните чудовища го бяха изтощили.
— Струват ли те нещо, Хакон? Който и да било от боговете?
— Може би ти знаеш това по-добре от мен. — Като крачех напред-назад пред образа на страдащия Исус, обясних на Амброзиус, че бих искал някой да ми обясни това-онова за християнския бог. Ей го, по всичко личи, че е просто някакъв си евреин бунтар, смазан от силата на Рим, увиснал също като Трейн на онзи кръст. За мен бе пълна мистерия как така някаква си нещастна, смазана жертва може изобщо да привлича последователи, макар и да знаех, че се смята, че божественият му Баща го е възкресил. Мислех си, че би трябвало да има и някаква част от тази история, която все още не бях чувал, или пък бях я разбрал погрешно.
Амброзиус се замисли.
— Сигурно Вивиан би могла да ти даде най-доброто обяснение. Тя е била известно време в християнски манастир.
— Ще я питам.
Може би измина час — разхождах се сам зад къщата и се опитвах да намеря Вивиан, като имах наум да я поразпитам за бога на име Христос, когато случайно дочух нейния глас, и още един глас — идеха от някакво уединено място сред близките скали, невидимо за мен.
Не след дълго разбрах и чий е другият глас — беше на Амброзиус. Идваха от едно и също място.
Нямах намерение да подслушвам, но гласовете им бяха изпълнени с такава сила, че приковаха вниманието ми. В обикновени условия и двамата, каквито си бяха надарени в магиите, биха усетили присъствието ми или пък щяха да намерят начин да се скрият от погледа ми. Но в този миг всичките им сетива бяха съсредоточени единствено един в друг.
Чу се лекият звук, придружаващ разкопчаването на тока или копче.
— Обичам те, Амби.
Когато той отново заговори, гърлото му беше толкова свито, че за миг бях сигурен, че говори някой друг:
— Никога не съм правил това преди, с никого…
И Вивиан отвърна със страстен шепот:
— Ела, направи го с мен.
Когато слязох пак в пещерата, отново реших да предизвикам мистерията на страничното коридорче, водещо към сърцевината на магията. Забелязах колко глупаво би било да се предполага, че жив човек би могъл да се скрие сред тези сплескани, разкривени скали.
Този път щом приближих костницата му, старият Мерлин ме посрещна по-добре. Дори ме попита дали бих предпочел да го видя, и когато аз се съгласих, пред мен се появи призрачна, бледа фигура; върху гладката скална стена се очерта прозрачният образ на старец сякаш отражение в криво огледало. Съвсем различно лице — по-грубо и по-изпито от онова, което си представях.
Сега си помислих, че знам какво трябва да търся, и потърсих в това набраздено от възрастта лице някаква прилика с Амброзиус.
След размяната на поздрави Мерлин, или неговият призрак, ме поздрави — с чувство, което според мен бе значителна сдържаност, за победата над Комор. Впечатлението ми, че старецът по някакви причини не ме харесва, се усили.
— ДОБРЕ СЕ СПРАВИ, СЪР ХАКОН. БИБЛИОТЕКАТА, МАСАТА, ОПАСНИЯТ СТОЛ — ЗА МОМЕНТА ТЕ ВСИЧКИ ВЕЧЕ СА В БЕЗОПАСНОСТ.