— Но кой ще бъде той?
— ВЛАДЕТЕЛ ДОСТОЕН И ХРАБЪР. И ВСЕ ПАК ЗА ЕДИН КРАЛ ИЛИ КРАЛИЦА ТЕЗИ ДВЕ НЕЩА НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ.
— Знам. — После добавих, без да се замисля: — Ако аз стана някога крал…
— И КАКВО ТОГАВА, ПРИЯТЕЛЮ ХАКОН? АКО НЯКОГА СТАНЕШ КРАЛ, КАКВО?
— Щях… Щях да потърся мъдър съвет. И щях да се старая с всички сили никога да не опетня своя сан.
— НАИСТИНА ЛИ? МОЖЕ БИ Е ГЛУПАВО ДА СЕ ОЧАКВА ПОВЕЧЕ ОТ КОЙТО И ДА БИЛО СМЪРТЕН, МЪЖ ИЛИ ЖЕНА.
Разговорът ни бързо се върна към по-практични неща. Но зрънцето на идеята, която отначало ми изглеждаше абсолютно фантастична, вече бе започнало да кълни в мен. Постепенно — първо много бавно — през следващите часове и дни тайно ме заинтригува идеята, че ми беше вероятно отредено от съдбата аз да бъда този избран крал.
По време на разговора ни старецът изрази мнението си, че старият Артур не отговарял съвсем на изискванията за своята роля — не повече, отколкото бе успял и Ланселот в своята.
Ланселот, който бе служил на последния Артур и му бе сложил рога, според повечето разкази се бе оттеглил в манастир горе-долу по времето, когато Артур бил убит.
Казах, че бих искал да се срещна и с двамата.
— Артур, както казах, го няма вече. Но е много вероятно да се срещнеш с Ланселот.
И това си беше новина.
— Кога, сър?
— СКОРО, ВЯРВАМ. ЗАЩОТО ВЪЗНАМЕРЯВАМ ДА ТЕ ИЗПРАТЯ ДА ГО НАМЕРИШ И ДА ГО ДОВЕДЕШ ОТНОВО ТУК.
После ме остави да се чудя какво ли означаваше това.
Докато стоях там в странна полуразкрачена поза, вклинен в това дълбоко потайно място, и острите скални ръбове сякаш ставаха все по-остри и се врязваха в коленете и в челото ми, чух как старецът, изведнъж обхванат от кисело настроение, настоява да му кажа дали все още съм готов да му служа вярно и предано.
— Заклел съм се във вярност към вас, сър, а аз не престъпвам клетвите си. Дори и да го исках, а аз не го искам — досега вие спазвахте задълженията си в сделката, и затова ние с вас сме неразривно свързани.
Когато след около час отново видях Амброзиус, той ми съобщи, че скоро отново ще ни напусне — не можел да каже за колко време. Каза, че му се налагало да тръгне веднага щом привърши с подреждането на библиотеката — искал да я подреди колкото се може по-добре. И потвърди най-шокиращото нещо, което старият Мерлин ми бе казал: че всички ние по някакъв начин ще помагаме на стареца да осъществи великия си план — да построи отново Камелот.
Вивиан слушаше отстрани.
— Кога ще се върнеш?
— Не знам, Вивиан. Веднага, щом мога. По вашето време може да минат само няколко дни.
— Но може да са и много повече.
— Да.
— Може да са и години!
— Възможно е.
В зелените очи на Вивиан се пробуждаше нов страх. Колкото повече си мислеше тя за подобна възможност, толкова повече я обземаше страх.
— Когато се върнеш, ще бъдеш ли… променен, както миналия път? Остарял с години… съвсем различен човек?
— И това не знам. Всичко, което мога да ти кажа е, че не знам. Но аз наистина те обичам, и то много! И винаги ще те обичам!
Юношата се опитваше да обясни това на Вивиан, но тя бе обзета от паника при реалната възможност да го загуби, и не искаше да се вслушва в нищо друго. Скоро тя го изгледа кръвнишки, развика се и побягна разплакана.
Помислих си дали да не спомена пред Амброзиус, че ме тревожи несигурността и объркването, което проявяваше понякога Мерлин, но реших, че ще е по-добре да изчакам по-подходящ момент.
Преди Амброзиус да тръгне, двамата с него се разходихме още веднъж из къщата и той се опита да ми покаже някои от чудесата в библиотеката, която сега бе възстановена по вълшебен начин. Не можех да отрека силата, която се съдържаше в книгите, макар че и тя, както и магията, ми бе недостъпна.
Освен това разговаряхме за плановете на Мерлин и за трудностите при обновяването на Камелот. Ако това искаше да направи старецът, каза Амброзиус, то тогава всички ние трябва да се опитаме да допринесем с нещо.
— Ще възкачим Артур отново на трона?
— Съмнявам се, сър Хакон — поклати глава Амброзиус. — Да възстановим стария Камелот — това не е по силите дори и на Мерлин. Миналото не може да се върне наистина за никого от нас, а камо ли за целия свят.
А после той настоятелно ме накара да му обещая да пазя едно нещо в тайна от Вивиан.