— Вече го забелязах, господарю мой.
Но старецът най-накрая ми намекна тъничко как точно да намеря мястото.
На следващата сутрин трябваше да тръгна сам. Щедростта на господаря Мерлин ми осигури добро въоръжение, кон и хранителни припаси. Трябваше да заведа при Ланселот като дар от Мерлин един великолепен боен кон — жребец, снежнобял, докато собственият ми кон, инак равен му във всичко, бе черен като въглен. Имах също и товарно муле, натоварено с прекрасна броня, точен размер, от оръжейната в имението, която трябваше да занеса на знатния рицар. Мерлин ме увери, че Ланселот преди е обличал такава броня достатъчно често и му е съвсем ясно кое как се използва.
— Но аз, господарю Мерлин, никога не съм виждал подобно нещо.
— НЕ СИ. И ОЩЕ КАК. ТАКИВА БРОНИ НЯМА ДА СЕ ПРАВЯТ ОЩЕ МОЖЕ БИ ХИЛЯДА ГОДИНИ!
Щом насреща й се изправи брадатият мъж, с когото бях разговарял в параклиса, Вивиан се сепна и за миг не беше сигурна кой спря пред нея, но двайсет и пет годишният мъж имаше достатъчно общи черти с десет години по-младия момък и тя бързо позна любимия си.
Младото момиче мигом изпадна отново в транс. Двойката се усамоти някъде и без съмнение двамата прекараха прекрасен ден, изпълнен с велико щастие, преди той да й каже, че отново трябва да я напусне заради своята тайнствена и жизненоважна работа. Този път, чух го по-късно да я уверява, той имал някакъв план, който щял да им даде възможност да прекарат живота си заедно.
Тази вечер, най-накрая дойде ред на Бран да бъде извикан на разговор със стареца в скалата.
Срещата продължи само няколко минути. Веднага щом се върна, Бран свика старите си другари. Когато, воден от любопитство, се присъединих към тях, той приветства присъствието ми.
Пресуши шише, Мод и Джандрий чакаха нетърпеливо какво има да им каже.
Съобщението, което Бран предаде на тримата останали от трупата си, беше, че Мерлин иска отново да тръгнат на път.
Преди някой да беше казал нещо, влязоха Вивиан и Мерлин в облика си на млад мъж — тя продължаваше да го гледа така сякаш животът й зависеше от него — и той предостави на бившите пътуващи актьори право на избор. Предложи им го, тъй като това било сериозно и важно решение: дали искат да останат тук, в бъдещия Нови Камелот, или отново да станат скитници, както преди.
Самият Бран каза, че щом му се позволява избор, би предпочел по-скоро да се върне към занаята си, отколкото да остане тук. Що се отнася до участие във възстановяването на Камелот, той усещал, че животът в кралски двор — в който и да е кралски двор — не е за него.
Вивиан остави по-древното, по-старото, най-поразително „аз“ на нейния любим да решава дали тя трябва да остане тук, където щеше по-късно да се разполага новият кралски двор — особено ако се очакваше, че нейният любим ще се връща при нея тук, винаги когато е възможно — или да тръгне с Бран и оредялата му трупа.
Младият мъж Мерлин, обгърнал с ръка Вивиан, й каза с обич, че искал веднага щом може, да я изпрати на някакво особено място, където щял да я запази в безопасност през тежките, опасни времена, които виждал, че се задават за всички ни.
Мод и Пресуши шише се спогледаха и съобщиха, че те оставят Бран да реши вместо тях. Бран притежаваше магнетичното качество на водач, а Пресуши шише, с присъщата си критична гордост, вече сипеше злокобни пророчества за начина, по който сигурно щял да бъде организиран новият кралски двор.
Джандрий изобщо не бе доволна от това да се върне ей така изведнъж към живота на пътуваща артистка. Но в момента май нямаше особен избор. При това имаше и дете, на което изглежда вече бе започнала да гледа като на тежко бреме.
Помислих си, че очите й мълчаливо ме зоват, но аз чувствах все по-малко и по-малко желание да се обвързвам с тази жена, която разнасяше насам-натам детето на друг мъж и го кърмеше. Освен това ми предстоеше тежка и опасна мисия. А и си спомних, че старият Мерлин ми спомена, че имал намерение и тях да изпрати на тяхна собствена мисия. Сега им предлагаше избор. Нищо не казах за явното противоречие, макар че то донякъде ме обезпокои.
— Какво ще става тук? — Мод попита Бран и Мерлин.
— Камелот — увери я Бран.
— К’во?!
— Казах, че това място ще се превърне в Камелот.
— Ти да не си мръднал?
Бран овладя гнева си. Огледа се за Мерлин и Вивиан, но те бяха изчезнали. Когато и останалите се опитаха да настояват за обяснение, той призна, че не бил сигурен дали Мерлин е казал със сигурност, че точно това място ще се превърне в Камелот. Но определено бил споменал това име. Очакваше се, че имението ще се превърне в замък, а наоколо му щяло да изникне нещо като град и после да се напълни с хора.