— Мисля — казах аз най-накрая, — че велик крал като Артур, или велика кралица като Боадицея в древността, е велик, независимо дали някой е украсил неговата, или нейната глава със златна корона или не. От друга страна, мнозина носят корони, или пък толкова отчаяно ги желаят, че заради корона са способни да убиват, но те не са силни в нищо, освен в амбицията и безочливостта си. Такива люде не струват колкото един прост, честен воин, или дори селянин. Но те могат да бъдат много опасни.
Леглата в линейката бяха високи горе-долу до кръста на човек, застанал на тясната пътека между тях. Леглото отляво бе достатъчно широко да побере двама възрастни един до друг. Отдясно Артур — или който и да бе наистина този мъж в кома — изпълваше доста добре по-тясната единична кушетка. Доста едрото му тяло бе облечено в бяла роба и бе завито със син чаршаф.
Илейн се опита отново да заговори на човека в безсъзнание, опита се да докосне ръката му, после внимателно хвана мускулестата му длан, на чиито пръсти имаше два пръстена със скъпоценни камъни с впечатляваща красота. Но клепачите с русите клепки оставаха все тъй затворени, а тя се страхуваше да отиде по-нататък от тези плахи опити за събуждане.
Главният бордови компютър на линейката бе в дъното, където всеки, седнал на мястото на шофьора, можеше да го вижда, като се обърне. На малкия екран сега бе изписано:
Сега Илейн не обръщаше внимание на поредния екран, изпълнен с лудост. Изпитваше огромно облекчение, че се е измъкнала от лабораторията, далече от Мордред и неговите убийци. Но нямаше ни най-малка представа къде се е озовала. Беше невероятно благодарна на Фишър, че я е измъкнал, но той не бе я предупредил за нищо подобно.
Доктор Брусън си помисли, че за нея ще е удоволствие да види отново, или да общува отново с доктор Фишър, въпреки че стиховете, които изписваше по екраните, я караха да подлудява. Искаше да се свърже с него, и този път да го принуди или да му внуши най-после да й обясни какво става.
Продължи малко по-нататък, а после, чувствайки се изтощена до крайна степен, спря отстрани на пътя, изключи фаровете и пропълзя, както си беше с дрехите, на кушетката срещу крал Артур. Още преди главата й да докосне спартанската възглавница, тя вече бе заспала.
Когато ярката светлина на слънцето по пладне се промъкна през високата мъгла, падна върху затъмненото стъкло на прозореца и я събуди, няколко минути тя лежа, мислейки си какъв чудат сън е сънувала и чудейки се къде ли се намира всъщност. Невероятната действителност се натрапи на сетивата й. Стана, прегледа отново пациента, но не забеляза никаква промяна.
След като се поразходи навън — в линейката нямаше тоалетна — тя откри храна — фъстъчено масло, солени бисквити и една ябълка — в малко чекмедже зад шофьорската седалка.
Отново погледна Артур. Никаква промяна, разбира се. Илейн излезе отново от колата и направи опит да изследва този свят пеша, но се страхуваше да се отдалечи от линейката на повече от няколко крачки — за нея колата бе не само подслон, а и психологическа връзка със света, в който бе прекарала живота си и който до вчера тя смяташе за единствената реалност.
Двойка сърни надникнаха иззад края на гората, видяха я и побягнаха. Инак мястото изглеждаше необитаемо.
Дърветата се тълпяха наоколо ако не дружелюбно, то поне, без да таят някаква заплаха. Пътят и в двете посоки продължаваше и по някое време се губеше сред дърветата. Птички пееха. Жужаха пчели.
Е, не можеше все така да си стои. Не й беше в природата да чака безучастно за каквото и да било. Единствената алтернатива на седенето бе да продължи да кара.
Артур все още изглеждаше съвсем наред; всичко оставяше на нея. Моторът на микробуса веднага запали. Когато бе изминала около четвърт миля, край пътя, точно на следващия завой, изникна фигура на мъж — беше на около петдесет метра напред, държеше в ръка тояга с вдигнат палец в традиционния жест на стопаджиите. Илейн забави ход, нервно запълзя напред и най-накрая забеляза, че човекът е Фишър.
Тя спря нетърпеливо и го поздрави. Той закуцука и се качи.
Първите му думи — каза ги с тревожен тон — бяха, че донякъде му напомняла ДАМАТА ОТ ШЕЛОТ на Тенисън.