Скоро Илейн се върна в двора, където все още я чакаше линейката. Там бяха Моргана и възрастният мъж, представен й като сър Ланселот. Щом го погледна, тя усети, че е готова да повярва, че това наистина е той.
Ланселот заяви, че желае да се бори за съживяването на крал Артур и е готов да рискува живота си, за да бъде излекуван най-после крал Артур, негов бивш господар, съперник и най-близък приятел.
— А готов ли си — настоя Моргана — да рискуваш живота си, за да стане той отново крал?
— Госпожо, той е моят крал, друг нямам. — Ланселот помълча, после попита. — А къде е моята господарка Гуинивиър, кралицата? Чух, че когато Артур паднал, тя отишла в манастир.
— Вярно е, благородни рицарю — преди Моргана да успее да каже още нещо, я прекъсна силен вик. Стражите по високите стени крещяха, че на хоризонта се е появила армията на Мордред и бързо напредва насам.
Моргана прие хладно новината. Тя каза на Илейн, че като сестра на Артур е доволна и благодарна за нейната помощ, и че Илейн заслужава награда. Нападението на войската на Вотан над замъка очевидно бе неизбежно и нямаше гаранция, че защитата ще го удържи. Затова Моргана настояваше линейката и нейният безценен (както каза тя) товар да бъдат закарани на някое много по-безопасно място.
Най-надеждното място, което можеше да предложи тя бяха околностите на скалата на Мерлин.
— Има много неща в този старец, които не ми харесват, нито пък бих могла да му имам доверие, но в момента нямаме голям избор. Освен това, там пътят към твоя свят може би все още е отворен. — Тя погледна Илейн. — И оттам магията на машините, с които можеш да работиш, може да отведе Артур там, където би могъл да бъде излекуван.
Моргана се бе изправила пред линейката и галеше гладкия метал на капака, сякаш успокояваше изнервено животно.
— Ланселот идва с тебе — усмихна се тя. — За да те пази. Мисля, че така ще е добре. Да, това е най-доброто, за което мога да се сетя — и отново се усмихна загадъчно.
— Милейди — обади се Ланселот, — мисля, че би трябвало да се откажа да се подчинявам на всяка заповед, която би изисквала от мен да се отделя от моя крал, докато той е в беда. Но на тази заповед с охота ще се подчиня. — И когато погледна Илейн изпод качулката със сиво-синкавите си очи, тя силно се развълнува.
После Моргана седна в предната дясна седалка на вълшебната кола, мърморейки, че искала да види какво представлява тя.
— Аз трябва да остана тук — продължи тя, — за да поставя възможно най-крепката защита и да забавя преследвачите. Първо ти трябва да караш, ако можеш, към Камелот или към мястото, където беше Камелот преди. Независимо от това дали ще го има отново или не. Към скалата на Мерлин. — Моргана се извъртя на седалката и се намръщи срещу компютърния екран. — Какво казват думите, появяващи се на стъклото? Май някаква магия ми пречи да ги прочета.
Илейн се извърна на шофьорската седалка и прочете:
Но преди да успее да й каже нещо за Тенисън, Моргана отново се бе измъкнала от колата и започна да разменя въпроси и отговори с военните си съветници. На екрана се появи лицето на Фишър. Започна да я съветва по своя благ начин и да я уверява, че цялото разстояние може да се измине без никаква пречка.
— И макар лично лейди Моргана да не разбира нищо от тази линейка, тя в голяма степен е нейно творение. Може да се каже, че е била изработена по нейна заповед. Тази кола без съмнение би се справила с труден терен по-добре от всяко просто превозно средство от двайсет и първия век.
Моргана отново се бе извърнала с лице към микробуса и правеше неспокойни жестове. Илейн, вече зад кормилото, измънка нещо в отговор, отново се обърна напред и закопча предпазния колан. В следващия миг сър Ланселот с оръжие в ръка и с изражение на мрачна готовност да се впусне в това ново приключение закопча колана на предната седалка отдясно. Кимна, в знак, че е готов за всичко, което ги очаква по-нататък. Илейн усещаше нещо твърдо, вдъхващо увереност в неговата овладяна ярост.
От високите бойници се понесоха нови викове. Силите на врага бяха могъщи и напредваха страшно бързо.