— Ще ти обясня. Хакон бе недостоен, и когато дръзна да седне на Трона на риска, магията го отхвърли далеч оттук. А ако искаш да знаеш къде е изчезнал Мерлин — ами земята се е разтворила и проклетите останки на тоя старец са излезли на чист въздух, а в резултат на това всичките му живи превъплъщения бяха пропъдени надалеч.
— Всичко това?! — извиках аз. Изведнъж почувствах, че ми е много трудно да говоря. С див жест замахнах към развалините, които ни заобикаляха. — Направила си всичко това, уби хора, създаде хаос, просто за да може баща ми да си възвърне короната?
Само преди малко щяха да ме направят крал под бурното одобрение на присъстващите. Така че си бе съвсем естествено мнозина от тях да очакват аз да поема водачеството сега. Затова не се учудих, когато Моргана и аз бяхме наобиколени от мъже и жени, които виеха за помощ и настояваха да им се каже какво да правят.
Моргана явно искаше да ми позволи да поема временното водачество, щом не ставаше вече въпрос да бъда коронясван.
Трябваше да се справим с купища спешни проблеми. Първо, имаше ранени и умиращи, жертви на падащите греди и камъни, на които трябваше да се помогне.
Високите скали, скривали някога горния вход на пещерата, се бяха срутили. Когато след няколко минути дъждът утихна и небето взе да се разведрява, забелязахме злокобен облак прах, който бавно се виеше над горния й вход — явно излизаше от дълбоките недра на земята.
— Костите на Мерлин — измърмори някой до мен.
Сякаш тези останки наистина бяха смлени на прах.
Илейн погледна през прозореца на колата и съзря хора сред дърветата — през ума й просветна, че може би са дървари — които бягаха, явно обзети от ужас. Дали ги бе уплашила толкова гледката на возилото с четири колела или присъствието на Трейн, тя не можеше да прецени.
Берсеркът се бе потулил, но само след миг отново се появи. Приближи линейката и започна да млати по нея с току-що откъртена цепеница — този път малко по-голяма от обикновено копие или пика. Колата се залюля под пороя от удари. Тук-там се счупи стъкло, а койката-люлка на лежащия в безсъзнание крал подскачаше и се търкаляше.
Ланселот си оставаше спокоен, почти не се разтревожи. Той учтиво помоли Илейн да му помогне, за да облече последните части от бронята си.
— Сигурен ли си, че искаш да излезеш? ВИЖ какво прави този луд… — тряс! — ЧУЙ само! — тежката кола се залюля върху гумите си.
Рицарят не чу какво му казва тя. Спусна забралото на шлема си и отвори вратата.
Ланселот слезе с лека стъпка от колата с готов за бой меч в дясната ръка и щит — три диагонални червени райета на сребърен фон — в лявата. Устните му помръднаха. Илейн не чуваше точно какво говори старият рицар, но явно се обръщаше любезно, макар и с гневни думи към настъпващия си противник.
Трейн напредваше с бясна самоувереност към първия рицар на Артур и на Камелот.
Берсеркът замахна с цепеницата и тресна възрастния човек в тежка броня, преди Ланселот да успее да отстъпи или да се придвижи толкова близо, че да използва меча си. Рицарят пое удара най-вече с щита си, ала все пак залитна. После бойко продължи напред. Трейн постоянно го млатеше.
Илейн изпищя от ужас. Щяха да смажат Ланселот от бой и тя да остане съвсем сама. Спомни си за пистолета в чантичката си и го извади. Ланселот все още не беше съвсем смазан от бой, въпреки че щитът му беше нащърбен. Продължаваше да се опитва да избегне кръговите удари, но пощурялата енергия на берсерка караше цепеницата да хвърчи напред-назад с невероятна бързина. Ланселот най-после бе повален.
Илейн отвори вратата и се измъкна навън — искаше да му помогне някак. Вдигна оръжието в ръка и си спомни, че в него е вграден електронен мерник — с който тя, естествено, нямаше ни най-малка представа как се борави.
В ужас видя, че Ланселот не може да стане. Или пък може би нарочно се гърчеше на земята. Както и да е, намираше се близо до Трейн, който все още размахваше цепеницата. Тромавото оръжие се виждаше само като размазано петно, но берсеркът изглежда нямаше достатъчно разум да осъзнае, че стои твърде близо до мишената си и повечето му удари попадат само върху многострадалната земя.
Доктор Брусън си спомни и провери дали е спуснат предпазителят на пистолета и после напрегна всички усилия да се прицели добре в Трейн. Натисна спусъка няколко пъти. От един дънер близо до главата на чудовището отхвърчаха кора и трески. Сигурно бе прекалено предпазлива в старанието си да не улучи Ланселот.