— Още сме живи, нали?
— Да — Фишър кимна, усмихна се и сякаш стигна до някакво решение. — Наистина бих искал да разгледам по-отблизо онова, с което се занимавате. Нямам предвид да ми организирате специална демонстрация, нищо подобно. Просто ми покажете онова, над което работите в момента, каквото и да е. Под защитната програма.
Илейн неохотно се остави да я убедят. Скоро двамата се върнаха в стаята с дисплея.
Тя докосна един бутон и изведнъж въображаемият модерен град изчезна. На сцената се появи Стоунхендж — истинското място. Зората скоро щеше да се пукне над него.
— Каква красота! — неволно възкликна Илейн.
— Да… Но всъщност има друго нещо, което бих искал да видя, на друго географско място. И мисля, че вашата машина би ми дала такава възможност. Дори се надявам, че ще мога не само да го видя.
— Да?
— Да… Камелот.
Младата жена кимна, потвърждавайки сама на себе си, че тази молба поне има нещо общо с ония смахнати стихове на компютърните екрани. Но все още можеше да се надява, че той се шегува.
— Замъкът на крал Артур, така ли?
— Да — изразът на бледото, леко изпито лице на Фишър никак не бе шеговит, помисли си тя — по-скоро изразяваше дълбок копнеж.
Илейн усети, че косата й леко настръхва, особено на тила. Леко прочисти гърлото си и каза:
— Е… виждате ли, ние знаем как да се свържем със Стоунхендж. Къде да търсим географските му координати — в равнината Салисбъри, близо до средата на Англия. Къде ще го търсите Камелот?
— Бих могъл да ви предоставя някои спътникови координати за опит. Няма гаранция веднага да успеем.
— Е, това е малко извън моето поле, но май си спомням да съм чела някъде, че днес се смята, че крал Артур е бил някакъв действителен водач на конница от пети век. Един от последните защитници на Римска Британия срещу варварите, или нещо такова…
Посетителят най-накрая се усмихна.
— Нещо такова.
— Какво е станало с него?
— Всъщност този въпрос ни води право към целта на посещението ми. — Фишър млъкна и пое дълбоко дъх. — Получих новини за него малко преди да пристигна тук.
— О? — отново колебливата, надяваща се усмивка. В очакване, с надежда за лек, насмешлив отговор.
— Да. В линейката е — посрещна го напълно неразбиращият й поглед. Той подчерта думите си с енергично кимване към прозореца — Онази отвън, на паркинга.
— Крал Артур?
— Да.
— Крал Артур в момента е вън на паркинга?
Посетителят кимна.
— Доктор Фишър… ако наистина така се казвате…
— Моля ви — Фишър вдигна тънката си скована длан. — Нали сама видяхте, че там има линейка. За миг престанете да се безпокоите за самоличността на пациента. Важното е друго — че с него има и неколцина наистина много опасни хора. Каквото и да си мислите — дали това е вярно или не, ТЕ вярват твърдо, че новият ви експериментален уред предлага възможността животът на крал Артур да бъде спасен и той отново да бъде въздигнат на трона. — Фишър леко се усмихна. — Споменах ли ви вече, че сте станали известна по цял свят? В определени среди?
— Доктор Фишър, моля ви да ме извините! — Илейн се изправи. Гласът й изведнъж стана ясен, в него се долавяше обида. — Много съм заета и се налага да ви помоля да напуснете.
— Но, вижте какво, не аз съм този, за когото трябва да се тревожите — с леко кимване към паркинга Фишър посочи откъде иде истинската заплаха. — Ето ме тук вътре, не съм ви навредил с нищо. Казах ви, че няма да се меся в работата ви. Няма да ви навредя, никога не бих го сторил. Но скоро ТЕ ще бъдат готови да влязат тук. И ще го направят толкова лесно, колкото и аз. Ще бъдете в по-голяма безопасност, ако и аз съм тук, когато пристигнат.
Илейн пое рязко въздух.
— Отказвате да напуснете?
— Абсолютно. Защо не ми покажете още нещо, което може да прави вашият хипостатор? Докато чакаме да видим какво ще стане по-нататък. Или нека просто да седим тук и да си говорим за това, щом не искате да ме пуснете пак при най-ценната ви апаратура.
Доктор Брусън се опитваше съзнателно да овладее дишането си.
— Как влязохте тук? Без да изключвате алармените системи?
— Чрез магия — меко отвърна гостът.
— О? — кратко, гневно възклицание. — Да не би и Мерлин да е там навън?
— Подигравате ми се, доктор Брусън. Но не ви се сърдя. Мерлин не участва като действащ магьосник в това, което ще стане тази вечер. Ала той е обект на едно определено издирване. По-точно неговите кости.