Предполагам, че откликът ни е бил тъкмо толкова ентусиазиран, колкото би могло да се очаква, като се има предвид колко бяхме отпаднали. Някои от нас бяха тръгнали да затварят портата, когато Бран, който вървеше по средата, изведнъж настоя:
— Ами следите от каруцата? Виждат ли се, когато приближаваш портата отвън?
Бран, Пресуши шише, Ивалд и аз изтичахме навън, пресякохме двора и се взряхме в последните няколко метра път — търсехме собствените си следи, ала дъждът, макар и да бе почти престанал, вече бе отмил издайническите знаци.
Гледката на тъй познатата ни каруца посред двора извика нова идея у нашия водач. Древната талига отдавна бе на ръба на разпадането, особено след последните няколко часа мъчно пътуване. И четирите колела се бяха разкривили зловещо. Едното бе загубило металния си обков, а другите заплашваха да изпопадат.
— Хрумна ми нещо! — Бран отново бе похапнал и гласът му си бе възвърнал малко енергията. — Ще бутнем каруцата от скалата.
— Какво?!
Беше Пресуши шише.
Ивалд бе схванал по-бързо.
— Откъде?
— Ще я бутнем от скалата отвъд портата. Когато Комор пристигне, ще намери парчетата от нея. Свидетелство, че всичките сме загинали в бурята. Водата е отмъкнала телата ни.
При тази мисъл ме втресе, но се съгласих с другите, че идеята на водача ни е отлична. Четиримата захванахме да бутаме и да теглим тромавата каруца отново през портата. Бран и Ивалд я претърсиха за последен път и прибраха всички лелеяни притежания на този или онзи — много малко неща попадаха в тази категория — и това, без което трудно бихме минали, ако се завърнем на сцената — както без съмнение щеше да стане, ако оцелеем при гостуването си в тази зловещо гостоприемна къща. И ако някога някак си дойдеше моментът, когато отново ще можем да даваме представления. Това бяха дайрета, тръстикова флейта, овчарска свирка, цигулка и арфа, оловните подкови на Пресуши шише и още няколко джунджурии.
После избутахме каруцата на най-удобното място на ръба на скалата и я тласнахме. Измина цяла епоха, предоволно дълга, почти пълна тишина, преди да чуем глух, далечен трясък. Много кратък, незначителен звук на фона на неуморния морски прибой.
Завърнахме се в двора и залостихме портата. Дъбовите трупи, покрити с мед, се люшнаха и изтропаха доволно. След като пуснахме и двете тежки греди — наложи се по двама да поддържат всяка — се върнахме в къщата.
Бе вече късна, късна нощ, но някои от възрастните продължаваха да спорят, а бебето, все още непоело дъх, продължаваше борбата си на живот и смърт да се роди. Заспах омотан в чердже върху топлата камина, недалеч от тихия огън или поне бях започнал да заспивам, когато рязко подскочих и се събудих, обзет от внезапен вътрешен шок. Трябва да съм извикал, защото приятелите ми до един извърнаха погледи към мен.
Отново бях видял стареца от огледалото. Онзи, който твърдеше, че е Мерлин — бе изникнал от нийде в съня ми, и този път ми се стори, че го чух да крещи с ужасна, задъхана настойчивост:
— … Костите, костите, костите…
Останалото бе изкривено. Нещо за кости и за опасност. Помислих си, че старецът от видението се опитва да ме събуди, да ми изпрати предупреждение, да ми предаде вест отвъд огромно разстояние. Но не можех да доловя вестта. Виковете му, без думи, се чуваха едва-едва и се смесваха в ума ми с по-близките и по-ясни писъци на родилката.
Припомняйки си краткото си съществуване на света, не се сещах някога да съм срещал старец. Със сигурност никога не бях срещал и този, преди да вляза в тази къща. Може би той е познавал майка ми, виждал ме е като мъничък, но сега се натрапваше в живота ми като непознат.
— Амби сънува — обади се Вивиан между два писъка на Джандрий. Всички знаеха, че ми идват странни, живи сънища.
Тя ми се усмихна плахо — стараеше се да ми вдъхне увереност, доколкото може, а останалите кимнаха. И после Вивиан, както понякога все още правеше по навик, се прекръсти.
VI
Дългите родилни мъки на Джандрий свършиха призори. Въпреки че измъчената жена отново бе започнала да пищи, аз, изтощен докрай, отново бях заспал, свит на кравайче до камината. Събудих се почти веднага след раждането, за да науча, че детето е влязло в света и мигом отново го е напуснало.