Той добави високомерно:
— Циркаджиите не са добре дошли при нас.
— Разбира се, сър — усмихна се едва-едва Дреон. — Намерим ли тези хора, няма да искаме от тях точно песни и танци. Или поне няма да пеят весело. О, но сигурно ще си покрещят и ще подрипват насам-натам, защото ще горят и ще кървят заради престъпленията, които са извършили.
Точно когато Дреон спомена крещене, бебето се разкрещя с пълно гърло някъде вътре в къщата, и този обичаен домашен звук сякаш затвърди пълното ни право на собственици. Там, където имаше бебета, трябваше да има и майки, а където имаше майки, имаше и мъже. Единственото нещо, което биха могли да кажат посетителите ни, бе, че нашата недовършена стена като нищо може да крие малка армия от стражи, до един въоръжени до зъби и готови да защищават до смърт жените и децата си, да не говорим пък за техния оракул с безценния му прорицател и неговите помощници.
Пресуши шише, самата въплътена брадата власт, се прокашля и предположи:
— Капитане, сигурен ли сте, че тези панаирджийски певци, или каквито ще да са там, са минали оттук? Проследихте ли ги по полуострова?
— О, да. Напълно сме сигурни. Проследихме дирите им.
— Е, ами тогава не ви ли е идвало на ум, че може да се крият сред камънаците на ръба на скалите, извън стените ни? Няма много други места, където биха могли да отидат. Може да претърсите там, ако желаете. — Това бе великодушно дадено разрешение.
И точно тогава Ивалд — защо, не знам, може би не е могъл да устои да не види врага — се появи за пръв път върху стената. И той бе решил да помогне на заблудата, която създавахме, и бе наметнал на раменете си пищни кожи, а на главата си бе сложил украшение.
Когато той се показа, офицерът, яздещ дорестия кон отляво на Дреон, викингът, го изгледа и веднага изпъна гръбнак. След миг и Ивалд го забеляза. Погледите им се срещнаха и се приковаха един в друг.
Два-три мига, докато си поемат два-три пъти дъх, никой от тях не каза нищо. После човекът навън сковано произнесе:
— Ти си Трейн. — Познах те!
Акцентът, с който говореше нашия език, много приличаше на този на Ивалд. Тонът му беше странен. Едва по-късно разбрах, че съм видял как един храбрец се бори с внезапен ужас, със среднощно дихание, лъхнало посред бял ден.
— Трейн е мъртъв — обади се Ивалд след малко. Стоеше неподвижно и се взираше вдървено в другия като че ли виждаше собствената си смърт. Не бих познал и гласа му — по някаква причина бе паднал с една октава.
Ездачът върху дорестия кон разтърси глава.
— Трейн, който разравяше гробове. Може и да са го погребали, ама мъртъв не е — той вдъхна дълбоко въздух, сякаш се готвеше да влезе някъде, където е необходима истинска смелост, направи знак, с който да прогони уроките, и добави нещо на собствения си език, на което Ивалд не отговори.
После конникът заговори със силен глас — говореше на нашия език. Той беше воин, предводител на воини, и не му оставаше нищо друго, освен да настъпва, макар и ужасен.
— Аз пък твърдя, че ти си Трейн, осквернителят на гробове, берсеркът! — Тогава не знаех последната дума.
Последва пауза, нарушавана само от цвиленето и тропането на коне.
— Този човек е мъртъв! — повтори най-накрая Ивалд. Обърна се с разсеян израз и слезе по късото каменно стълбище във вътрешния двор. Опипа стената с ръка и ми хрумна, че върви почти като слепец.
Дреон бе изслушал размяната на реплики без коментар. Не след дълго той се извини достатъчно учтиво и тримата се завърнаха при войската.
Бях слязъл от зида и гледах тихомълком Ивалд, който седеше край масата в трапезарията, втренчен в стената, и си наливаше вино с трепереща ръка. Исках да му задам няколко въпроса, които ми се виждаха спешни, но не посмях.
Скоро след края на разговора видяхме, че Дреон е накарал хората си да претърсят надлъж и нашир скалите извън стените, търсейки някакъв знак от жертвите си.
След като определи отряд за тази мисия, капитанът се завърна при портата, този път сам, и помоли да бъде допуснат вътре, за да потърси бегълците актьори.
— Крал Комор би очаквал да се уверя със собствените си очи, че не са тук.
Бран хладно го възпря.
— Точно сега това не е възможно, капитане.
— Но кога ще е възможно, почитаеми господине?
— Трудно е да се каже. — Бран заобяснява, че сега било особено неблагоприятен сезон да се допускат каквито и да било външни посетители в оракула по каквато и да било причина.