Най-високата скала, стърчаща на самия край на полуострова, надвишаваше с няколко метра най-високите части на къщата, недовършените зидове под пласта тор и слама. Виждах хоризонта над върха на кулата. Когато погледнах към земята, не бях съзрял никакви далечни армии, всъщност не бях съзрял нищо особено, освен самата земя, все още по зимному сиво-кафява. В морето не се виждаха никакви кораби, нито дори рибарски лодки.
Тръгнах към високата скала и нещо ми подсказа да мина по малко по-друг път. Така стигнах до малък естествен амфитеатър, три или четири концентрични слоя от равни скали, също като седалки, виещите се стъпала на гигантска стълба, а до нея — тъмния триъгълен вход към пещера с незнайна дълбина. И амфитеатърът, и входът към пещерата бяха почти изцяло обкръжени от извисяващи се скални остриета, тъй че човек би могъл да се разхожда из къщата и из околностите й, без никога да се натъкне на тях.
Вивиан бе успяла да стигне дотук по някакъв друг път и бе седнала на най-долния ред, сякаш чакаше мен.
Взираше се в тъмния вход и се чудеше на пещерата.
— Чудя се колко ли е дълбока. Може да ни свърши работа за скривалище. Ако нещата тръгнат накриво, може би ще се радваме, че ни се намира скривалище.
Никак не се затрудних, усещайки мириса на магия, носещ се над този малък кръг от огладени скали, да разпозная в тях мястото, където трябва да се е намирал оракулът, и където са били получавани отговорите и прозренията. Когато се вгледах в празното пространство и отпуснах клепачи, смътно успях да съзра голямо гъмжило от движещи се човешки образи и да доловя слабото ехо на хиляди гласове, повечето древни. За мен това преживяване бе подобно на онова със заключената врата на горния етаж, освен дето тук, на открито, пред взора ми се ширеше много по-обширна перспектива на времето и пространството.
Онова, което нарекох естествен амфитеатър, бе малко и грубо издялано, побираше може би около петнайсетина човека или най-много двайсет, които можеха да седнат или да застанат прави върху скалите, обкръжаващи от три страни малко, равно открито място. Входът на пещерата заграждаше четвъртата стена на сцената на оракула и тъмното отверстие естествено правеше мястото да изглежда подобаващо тайнствено. Но в тази гледка имаше много повече, отколкото обикновеното зрение можеше да види. Колкото повече стоях там, толкова повече неща ми се разкриваха. Простото стоене в малкия кръг сред скалите бе достатъчно да ме изнерви и не се осмелявах да спирам поглед за дълго върху никое изгладено от седене място по камъните. Призраците се будеха, знаците и мирисът на насилие и страх бяха твърде тревожни.
А когато се обърнах с лице към пещерата, изведнъж се вцепених на място. Опитвайки се да пронижа мрака с моето особено вътрешно зрение, забелязах нещо, което смътно възприех като огромен залеж от магия, погребан някъде дълбоко навътре в скалата. Това преживяване ме отрезви и очаквах, че ако се доближа още повече до онова нещо долу, каквото и да беше то, вече ще стане опасно.
За миг се поколебах. Част от мен бе готова и нямаше търпение да пристъпи навътре и да започне изследването на това омагьосващо място. Но по-предпазливата съставка на моята природа ми шепнеше, че е по-добре да почакам.
— Амби? Нещо не е наред ли?
Разтърсих глава. „Не е наред“ не бяха точните думи. Онова, което виждах, не беше задължително да е опасно, само по себе си то би могло да бъде нещо истинско и здраво. И все пак будеше тревога, както когато неочаквано съзреш или подушиш огромен звяр. Докато стоях на входа на пещерата, усещах близостта на мощно, единствено по рода си присъствие, което се процеждаше изпод скалите долу.
В този миг Вивиан ми позволи да я водя, сякаш започваше да се учи на магия.
Потиснати, макар и не точно уплашени, скоро се отправихме към къщата, за да разкажем какво сме намерили.
Бран не бе особено изненадан, когато му разказах за пещерата — вече бяхме стигнали до извода, че къщата, в която бяхме намерили подслон, би трябвало да е оракул. Нито пък се изненада кой знае колко, щом му казах, че дълбоко долу има изобилие от истинска магия — бе се научил да разчита на моите сетива в такива случаи. Бе достатъчно любопитен, за да иска да огледа мястото, където са се получавали пророчествата и прозренията, но в момента беше на пост горе върху стената. Предложи ми двамата с Вив да огледаме пещерата с разумна предпазливост и да проверим дали става за спешно скривалище.