Всички викинги говореха донякъде нашия език, макар и повечето да го разбираха по-добре, отколкото го говореха. Когато Вивиан рече, че притежава могъщи окултни дарби, те се разсмяха непочтително. Но според мен се преструваха на по-недоверчиви, отколкото всъщност бяха, защото не само ни пуснаха, но и се дръпнаха на крачка-две назад.
И само след минути вече разговаряхме почти приятелски. Още от мига, в който я видя, Хакон започна да се държи уважително с Вивиан. Почти не ме забелязваше и предположих, че ме е взел за неин паж, или за някакъв друг незначителен помощник.
С гладко леещи се думи, с оживени жестове Хакон ни разказа как по време на снощната буря той и неговите хора — тринайсет души на борда — успели да пристанат живи и здрави до входа на нашата пещера, долу край морето. Изкатерили се навътре в отчаян опит да запазят лодката си да не се разбие в скалите на парчета и имали късмет да се спасят.
И наистина вълните и вятърът направо бяха натикали морската лодка на Хакон — той говореше за нея с обич, наричаше я Късата змия — в пещерата, а скалите през това време я бяха потрошили.
Обади се Гуторм и каза, че събитията от снощи са го убедили, че съществува някаква магическа сила, която се опитва да захвърли принудително него и хората му на това място и иска да ги задържи тук.
Лодката на Хакон, сега полегнала в плитката вода, постоянно стържеше о дъното, и единственото, което я крепеше да не потъне съвсем, бе, че беше вързана за една бронзова халка на каменния кей. Това бе бойна нападателна лодка — всъщност за пръв път виждах такава, макар и да бях чувал описания и разни истории за ужаса, който подобни хора и плавателни съдове носели на мирните стопанства и села. Вече бях преброил двайсет седалки за гребци. Името Късата змия бе изписано с руни — по онова време не можех да ги чета — върху планшира.
В мъничкото пристанище имаше и още две лодки, твърде малки и от всяка гледна точка неподходящи за тази банда търсачи на приключения, и затова те не им обръщаха никакво внимание.
Викингите ни казаха, че откакто са пристигнали, постоянно се опитват да претърсят пещерата, и неведнъж се бяха изкачили чак до горния вход. Но бяха решили първо да изчакат да падне нощта, за да се осмелят да опитат отново. Всъщност нищо не би спряло Хакон и хората му да се изкачат чак догоре през пещерата и да стигнат къщата, която по тяхно предположение беше празна, преди ние да пристигнем. Но по някаква прищявка на съдбата, или на късмета, или може би с намесата на някаква по-могъща сила, привилегията да влезем първи в къщата била запазена за нас, парцаливата трупа от пътуващи артисти.
Всеки човек от групата на Хакон, без Гуторм, държеше в готовност късо копие, а в левите си ръце копиеносците държаха нашарени щитове от дебела здрава кожа. На всеки няколко крачки, поне така ми се стори, по някой от тях се обръщаше, за да предупреди Вивиан и мен какво би могло да се случи, ако не им кажем истината за това кои сме и какво става горе.
Можех само да погледна безпомощно Вивиан. Тя от своя страна изобщо не се поколеба да повтори със звънлив глас, че тя е Вивиан, говорителка и служителка на оракула. Очевидно се упражняваше, репетираше наум усилието, с което щеше да заблуди Комор, но хората от Севера не знаеха това, разбира се, и се впечатлиха от бързия й уверен отговор.
Тя дръзко изгледа мъжете и с глас, който едва забележимо потрепна само веднъж, ги предупреди, че вече са успели да осквернят храма на оракула на Мерлин, като са я докоснали. И все пак, ако отсега нататък се отнасяли към нея с уважение, можело и да избегнат наказанието.
Аз почти нищо не казах, но стоях плътно до Вивиан и изпълнявах старателно ролята на паж.
Вече бяхме поели към повърхността, когато Вивиан призна, или само отбеляза като че ли беше нещо маловажно — че в момента ние, служителите на оракула, сме обсадени. Е, помислих си, едва ли би било възможно да запазим това в тайна.
— Обсада? Е, не ни изненадва това, че някой е построил крепост на толкоз тясно парче земя. Но кой ли пък ще е бил толкоз безразсъден, та да нападне тая знаменита навред по света крепост? — Когато свърши, Хакон се ухили, а на мен не ми беше ясно дали е повярвал и наполовина на разказаното от нас.
— Нашественик — спокойно, замислено му отвърна Вивиан, — чието нападение оракулът бе вече предсказал — така че беше потвърдено, без значение как ще се борим сега, за да избегнем неговото наказание.