— В чий ли дом… — подхвана той почтително, сякаш досега изобщо не бяхме си задавали този въпрос. — В чий ли дом сме попаднали?
Ако в библиотеката можеше да се намери някакъв отговор на този въпрос, не можеше да се открие веднага — но пък и ние не се разтърсихме особено. След няколко минути се изнесохме, без да стигнем до най-големите дълбини на истинския хаос от рафтове.
На прага аз погледнах през рамо и си обещах да разследвам тази тайна, когато обстоятелствата не ни притискат толкова.
Щом стигнахме оръжейната, воините взеха да разтърсват тела сякаш да се освободят от някакво заклинание и поизправиха плещи. Тук те бяха в стихията си и съкровището от книги и други по-немъжествени неща горе моментално бе забравено. Придвижваха се напред с одобрително сумтене. Цъкаха с език, както и ние по-рано, при вида на изобретателно скрепените брони, а някои изразиха презрението си към подобни приспособления за страхливци. Но бе ясно, че жадуват за остро наточените оръжия от твърда стомана.
Бран не пропусна да го забележи и щедро им ги раздаде като дарове. Щом забелязах погледите им, изпълнени със свирепо доволство, се почувствах сигурен, че от този момент нататък ние вече си имаме защитници.
След като напуснахме оръжейната, продължаващата ни разузнавателна акция ни отведе до спалнята на горния етаж, където се бе преместила Джандрий с бебето — там духало по-малко според нея. Жената на Бран все още бе отпаднала, едва ли можеше да прави нещо друго, освен да лежи на леглото и да кърми бебето.
Бран ме бе изпратил бегом да предупредя Джандрий кой идва, като по този начин й дам възможност да се подготви за ролята си на съпруга на върховен жрец. Както често й се случваше напоследък, намерих я съвсем сама, без да броим бебето. Докато слушаше моето описание на натрапниците и уверенията ми, че засега изглеждат безопасни, сините й очи се окръглиха. Но после май всичко това дори й хареса, Джандрий се изправи сред натруфените възглавници, набързо прокара гребен през косата си и уви раменете си с тънък копринен халат.
Отношението на младия командир на викингите към Вивиан бе нещо, което едва надхвърляше служебния интерес. Но когато видя за пръв път Джандрий, забелязах, че тя привлече много по-властно вниманието му, макар едва да бе започнала да се съвзема от опустошителното, трудно раждане.
Когато непознатите влязоха, бебето тъкмо бе започнало пак да плаче и майка му го кърмеше. Щом Джандрий вдигна поглед, очите й сякаш се насочиха право към Хакон и се заковаха върху него.
— Моите почитания, госпожо — той се поклони леко. — Не се страхувайте от мен, нито от моите воини, макар да влизаме при вас въоръжени.
— Не се страхувам — отвърна Джандрий бързо, със съвсем естествен тон. — Тук вие сте добре дошли.
Хакон се взираше в нея още няколко мига, после направи жест към своите воини, които стеснително се пулеха иззад него, с който им подсказа, че няма причини да претърсват тази стая. На излизане той се поколеба за миг на прага с поглед, прикован в очите на жената на леглото, и си помислих, че ще й каже още нещо, но точно тогава той излезе.
Денят отминаваше и Бран използваше всяка възможност да хвърля многозначителни погледи към старите си другари. Всеки път значението им бе много просто: „Едно нещо ни трябва да позволяваме на тези хора, и то е дори за миг да заподозрат, че не сме онези, на които се преструваме“. Това че смята за необходимо да ни го припомня, показваше, че е неспокоен.
Пресуши шише и Хакон стояха един до друг на перилата и надничаха навън. Пресуши шише отбеляза мрачно, че сигурно няма друг по тези земи, който да може да вдигне за бой по-голяма войска от тази, която бе опънала лагер пред нашата порта.
Бях чул какво разправяше друидът.
— Ами крал Вортигерн?
Единственият отговор, който получих от Пресуши шише, бе изуменият му поглед. Може би и Хакон познаваше политическата история на отминалия век също толкова добре, колкото и Пресуши шише.
Самият Комор, на кон и придружен от глашатай, отново приближаваше към портата. Време бе да отговорим на неговото искане да получи предсказание. Май не беше в настроение да му се отказва току-така.
— Върховни жрецо, ако си чул нещо за това, че диря едни циркаджии, а те са вътре във вашата крепост и точно това те прави толкоз инатлив, нещо не си разбрал както трябва. Единственото ми желание е да накарам тези артисти да ми изнесат представление. Ще ми се да ми потанцуват малко. Да ми изпеят някоя песен. Нищо повече.