Вивиан усещаше магията по-силно от всеки друг в тази къща, без мен, по-силно от всекиго, когото си спомнях да съм срещал по онова време. Със сигурност съвсем ясно усещаше присъствието на стареца под скалата. По онова време тя разбираше това присъствие даже по-зле и от мен. Нито пък й бе особено ясно, както и на мен, що за човек е бил причинителят на магията, която усещахме.
Естествено, още от самото начало останките на стареца под скалата дразнеха любопитството й. Страхуваше се от това, че колкото и слабо да го усещаше, той бе започнал да я омагьосва, но мен не смяташе за заплаха и бе започнала наистина да ме харесва.
Понякога ме погалваше по косата или пък полагаше ръка на рамото ми. Мисля, че точно в този ден започнах по свой детински начин да се влюбвам в нея.
Хакон се изкачи върху зида по здрач и още веднъж огледа войската на Комор, после съобщи, че според него битката няма да се забави много. След като сложи двойна стража за през нощта, той прати неколцина свои хора обратно в пещерата, за да притулят новопридобитите съкровища и да пазят повредената им лодка, както и двете по-малки, които беше възможно да влязат в работа, ако се наложи спешно бягство. Хакон смяташе, че Късата змия би могла да се поправи, стига да се намерят подходящи инструменти и дърво, и някои от хората му бяха претърсили из основи цялата къща и двора, пълни с какви ли не други полезни неща, за материали, които биха могли да се използват. Нищо не намериха.
Докато вечеряхме с нашите гости в голямата зала, Бран спокойно ги увери, че това е просто поредното свидетелство за могъществото на нашите предсказания — войниците, както и прислужниците, били уволнени по заповед на оракула. Силата, властваща над скалата на Мерлин, била спокойна и уверена, че нямало да има нужда от воини, докато не пристигнат той, Бран, и неговите хора. Наистина те, викингите, били пратени тук от съдбата или от боговете, за да запълнят нуждата от защитници срещу войската навън.
Хакон, който макар и да не бе дълбок мислител, не беше и глупак, при тези думи вдигна вежда. После отбеляза, че като се има предвид положението, оракулът май толкова е надценил неговите бойни способности и тези на хората му, че чак неудобно им ставало.
После добави:
— А какво заплащане си мисли да ни предложи вашият оракул?
Явно май не можеше да се мине само с безплатни предсказания.
Спомних си, че май в онази нощ, когато побягнахме, всичкото ни имане се състоеше от три-четири дребни медни монетки, случайно намерили се в джоба на нашия водач. На Бран обаче и окото му не мигна.
— Щом ти и твоите хора сте тук с нас, почитаеми Хакон, и не можете по никой начин да си тръгнете, и щом този предводител на главорезите, Комор, май ви се е поядосал само заради туй, май излиза, че не е необходима друга отплата, освен собственото ви оцеляване. Но всъщност можем да ви предложим и нещо доста по-добро от това.
Зачудих се дали пък Бран не се е натъкнал някъде на цяла ракла монети. В тази къща подобна находка нямаше да е голяма изненада. После си спомних златните блюда.
Хакон бавно кимна.
— Я ми разкажи нещо за този Комор. Когато и да се случи да се бия с някого, повече ми харесва да знам предварително повечко неща за него. Знам, че Комор твърди, че бил крал, но със сигурност е достатъчно грозен и е най-прост главорез.
Бран сви рамене — елегантен жест на върховен жрец или на някакъв благородник.
— Ще ти кажа каквото мога. Но този човек всъщност и на нас ни е непознат — като не броим това, че основното му забавление е да измъчва безпомощни жертви. Можем да се посъветваме с оракула, ако е толкова важно да знаеш това-онова за него.
— Ще ми се да попитам вашия оракул за някои неща, но смятам да не хабя неговите предсказания, за да разбера туй-онуй за Комор. Може и да не можете да ми кажете кой знае какво за него, но на един въпрос би трябвало да ми отговорите — защо ви е враг?
Водачът ни замислено заобяснява:
— Ами, предполагам, че е стигнал до погрешния извод, че сме под негова власт. Да започнем с това, че оракулът не го е удовлетворил, а той не разбира, че ние сме само негови слуги, а не господари. Нещо друго, той подозира, че сме подслонили някакви окаяни нещастници, някаква трупа от пътуващи артисти, които е решил живи да одере.
— Пътуващи артисти ли? — Хакон най-откровено набърчи чело. — Че защо някой, който нарича себе си крал, ще си играе да наказва подобни люде?
Бран отново сви рамене.
— Кой знае защо, ама нещо не ги обича. Сигурно са му изнесли слабо представление. Да ти кажа, приятелю Хакон, кралете и главорезите си имат поне едно общо нещо: не чувстват особено голяма нужда да обясняват на нас, простите смъртни, причините за каквито и да било свои действия.