Викингът се усмихна едва-едва, после кимна замислено.
— И аз съм го забелязал. Както и да е, къде са тия бродяги? Може пък да знаят за врага нещо, което ще ми е от полза. Не се страхувай, няма да му кажа къде са.
Върховният жрец Бран направи отегчена физиономия.
— Да търсим тия нещастници е толкоз наша работа, колкото и да гоним мишките. Минали сте и през пещерата, и цялата къща огледахте — е, ти или някой от твоите хора да ги е мярнал някъде?
— Не.
Водачът ни се усмихна.
— Както и да е, имам подозрение, че истинската причина за обсадата няма кой знае колко общо с някакви си странстващи артисти. Истината е, че щом е видял отвън нашата малка спретната крепост, Комор Грозния е поискал да я притежава. От нас зависи да докажем, че можем да защитим своята собственост.
— А можете ли?
— С ваша помощ, приятелю Хакон, вярвам, че ще можем. Пак ще ти повторя, точно затова са ви изпратили при нас.
Хакон се позамисли. После попита:
— Ами колко струват предсказанията тука, горе-долу?
— Обичайната цена няма какво да ви интересува. За нашите благородни защитници тя не съществува.
На момента уредихме всеки от воините да получи самостоятелно предсказание. Вивиан, рееща се убедително на ръба на транса, пое лично отговорността да прозре в бъдещето на Хакон и му предсказа не само победа, но и дълъг живот и голямо богатство — и за него, и за хората му, ако се бият на наша страна.
— Виждам богати стопанства в някаква северна страна — занарежда тя. — Тучни ливади със сено и много добитък — и всичко това е ваше.
Хората на Хакон се вслушваха напрегнато.
— Повече от едно стопанство на калпак?
— По три… по четири, поне. За всекиго. Виждам и три риболовни кораба, оборудвани с нови здрави мрежи, добър улов им се пада.
И продължи все в тоя дух. Забелязах, че думите на Вивиан и трепкането на миглите от време на време над омайните й очи успя съвсем скоро да ги убеди, че да заложат живота си в защита на оракула и достойните му служители е техен основен дълг.
XII
Същата вечер Бран и Хакон седяха на четириъгълната маса в голямата зала и сърбаха силно червено вино от сребърни чаши. Бяха доближили глави, но не се стараеха особено да бъдат потайни. Дочувах как договарят сделка, в която се споменаваха всички сребърни и златни прибори. Ако войската на Комор успее да превземе къщата, очевидно тези във висша степен преносими съкровища щяха да се паднат на нападателите, а не на бандата на Хакон, която сега получаваше истински залог за защитата. Веднага щом сделката бе скрепена с ръкостискане, неколцина от хората на Хакон захванаха да събират нещата във вързопи, които направиха от завеси и одеяла. Ние, хората на Бран, гледахме без дори и следа на нервност, което трябва да е впечатлило воините, докато чиниите и бокалите, и чисти, и мръсни наред, изчезваха от масата и шкафовете в грубо завързаните бохчи. Бран пущаше шеги и разказваше истории, на които воините се смееха — всички, освен Гуторм, който бе застанал по-назад и нетърпеливо недоволстваше — не от търговската сделка, а от възцарилото се лекомислие.
НЕ СЕ БЕЗПОКОЙТЕ — това, предполагам, им внушавахме, докато ги зяпахме. — НЕ СЕ БЕЗПОКОЙТЕ КАК СЕ ОТНАСЯМЕ НИЕ КЪМ ТОВА. ЗАПОВЯДАЙТЕ, ВЗЕМЕТЕ СЪКРОВИЩАТА НИ. НИЕ, КОИТО ИМАМЕ ПРИВИЛЕГИЯТА ДА СЛУЖИМ НА ТОЛКОЗ ВАЖЕН, НЕПОГРЕШИМ ОРАКУЛ, ЩЕ МОЖЕМ ДА ВЪЗСТАНОВИМ БОГАТСТВАТА СИ, КОГАТО СИ ЩЕМ.
Хакон накара трима-четирима от своите хора да отнесат стегнато завързаните бохчи надълбоко долу в пещерата, и да ги скрият за по-сигурно там, сред лабиринта от скали.
През това време придружаващият ги друид влезе в голямата зала и се заприказва нервно с Бран и Хакон. До очите и ушите ми стигаше достатъчно, за да разбера, че точно аз съм предмет на спора. Когато Бран забеляза, че подслушвам, ме извика, за да присъствам на обсъждането на своята съдба.
Рогатия, както го бяхме кръстили помежду си с Вивиан, даваше всички признаци на голяма загриженост за моя живот и здраве. Бе решен, каквото ще да става, да ме отведе здрав и прав при Вортигерн.
Когато Гуторм се отдалечи нанякъде за малко, поговорихме с Бран насаме.
— Ти как мислиш, Амби? Този разправя, че някакъв крал много се интересувал от тебе, макар и никога да не те е виждал.