— Крал ли? Не е Комор, надявам се.
— Не, според мен не е — поклати глава Бран. — Всичко сочи, че става въпрос за някой друг.
— И този крал иска да отида при него?
— Така разправя Гуторм.
— И защо?
— Нямам представа, Амби. Мога да се опитам да налучкам, но всъщност не знам.
— Тогава и аз не знам какво да мисля, Бран.
Водачът ми, който и без това си имаше достатъчно грижи на главата, се почеса.
— Пък и като каже тоя друид: крал Вортигерн. Е, ами и затова не знам какво да мисля.
— Защо?
— Наистина е имало такъв крал. Само дето е умрял години преди да се роди, който и да било от нас двамата.
Вивиан излезе с обяснението, че Вортигерн ме търси за нещо като съветник-магьосник, и поради това одобряваше да тръгна с друида. Но целият този разговор ми изглеждаше недействителен.
Бран би се съгласил да ме даде, както и всеки друг, на викингите (или дори на Комор) стига според него това да спаси жена му и собственото му дете. Също много би му се искало да се махне оттук заедно с жена си и детето, стига това да се окаже възможно, като спаси тях и остави нас, останалите, на произвола на съдбата.
Сега, като си спомням, не мога да го обвиня.
Хакон изкомандва нещо на воините си и те започнаха да пробват наред ту една, ту друга бойна униформа — в оръжейната на приземния етаж имаше какви ли не, и да се изреждат на пост върху стената. Надявахме се така да създадем впечатлението, че разполагаме с повече войници, отколкото в действителност.
И отново Комор се появи пред портата — този път разговорът се проведе на светлината на факли. Излезе, че Прокълнатия предпочитал много повече да бъде поканен вътре с неколцина души, за да се посъветва с оракула, отколкото да търпи загуби в пряко нападение. От гледна точка на Комор, като се замисли човек, положението беше такова, че нямаше никаква файда да напада без нужда близо четириметрова стена. Особено като се има предвид, че нападателите нямаха ясна представа какъв е истинският брой на защитниците.
Пресуши шише поклати глава и измърмори встрани:
— Той веднъж да влезе тука и да види какво е положението, после вече може да тръгне да прави каквото си иска — да тръгне в атака, кеф му с викове, кеф му със свирки.
Бран предложи да пуснем мнимия крал зад портата, но с не повече от двама-трима войника. Но на Комор не му се щеше да се съгласява на толкова малко телохранители сред незнаен брой викингски воини и странни магьосници, и настоя да го придружават цяла дузина от неговите войници.
Оракулът, разбира се, намери един толкова голям брой натрапници за неприемлив.
Хакон и Бран спореха за тактиката и викингският вожд се кълнеше, че нито той, нито хората му нямало да мръднат и пръста си да ни помагат, ако излезем такива глупаци и пуснем Комор Прокълнатия дори и само с неколцина телохранители зад портата, та със собствените си очи да види колко малко на брой са нашите защитници.
Часовете се влачеха ли влачеха и царящото общо убеждение сред нас беше, че шансовете да бъдем нападнати бързо се увеличават. Бран и Хакон, сключили договора за ценностите, узакониха съюза с ръкостискане. Дори и със северните воини на наша страна, шансовете сигурно бяха нещо като десет към едно в полза на нападателя. Бран се надяваше, че Хаконовите въодушевени пирати, мъже, които жизнерадостно приемаха битките и смъртта като свое житейско призвание, могат да отблъснат поне първата атака и да предизвикат достатъчно вреда, че да накарат врага да се позамисли и да ни обърне гръб.
Ивалд периодично се връщаше при нас, но винаги съвсем за кратко. Продължи да прекарва повечето време в порутения параклис, където символите на поне две различни религии (както и все по-нарастващия брой опразнени чаши и мехове) тихомълком се бореха за вниманието и благосклонността му. Не виждах нищо магическо в тези символи сами по себе си.
Бран и Хакон — на последния Ивалд му ставаше все по-любопитен — отидоха да си поговорят с него. Хакон предположи, че едноръкият, явно изпаднал в душевна криза, трябва да се помоли за помощ на самия Тор.
— О, не ме разбирай погрешно, нищо му няма на Вотан — тъкмо най-подходящият е за крале, магьосници и берсерки. — Хакон стрелна Бран с очи. — Пък и на тоя Исус, дето бил умрял на кръста, сигурно също нищо му няма, доколкото знам — ако нямате нищо против да помагате на врага си, тактика, която разбрах, че бил препоръчвал. Но винаги съм казвал — за обикновените хора като мене и тебе, такива, дето само се опитват да я избутат някак, без да се правят на герои, по-добър от Тор няма. Поне сред северните богове.