Ивалд само изгледа сънародника си, без нищо да каже.
Хакон хич не щеше да се примири с това.
— В битка чукът на Тор е поне равен на всяко друго оръжие, и божие, и човешко. Нали така?
— Ти виждал ли си го? — изведнъж настоя Ивалд.
Хакон примига.
— Кое?
— Чукът на Тор. Някога да си го виждал, да си го чувал, да си го усещал?
Хакон погледна Бран, който за пръв път нищо не можа да отговори. И Ивалд — или Трейн — с крива усмивка отпрати Тор.
Двамата, отишли при него за съвет, се спогледаха тревожно — не отиваше на добре.
Сега май Ивалд вече просто чакаше покорно.
Най-накрая Бран попита:
— Ивалд, ако се стигне до бой, ще вземеш ли някакво оръжие и ще се качиш ли при нас на стената? Всеки ще ни бъде необходим.
Ивалд присви очи.
— „Ако“ ли казваш?
— О, добре де — когато. Прав си, май битката няма как да ни се размине. Надявам се, че ако успеем веднъж да ги отблъснем, пак ще поискат да преговарят.
За деветдесет и девет от сто викинги подобен въпрос би бил обида, тъй като това би означавало, че иска да се отърве от битката просто защото си нямал една ръка — или още по-зле, защото още щом си помисли за битка, и почва да му се гади. Но Ивалд не изглеждаше обиден.
— Ох, добре де, от мен да мине, ще се бия — гласът на едноръкия бе изненадващо спокоен. Но в него звучеше точно онова спокойствие, което идва, щом изчезне всякаква надежда.
Мислехме си, че ние и викингите сме успели да заблудим добре врага за своята малобройност — до онзи момент, когато битката наистина започна.
Ивалд, достатъчно трезвен, че да застане на пост върху стената, когато му дойде редът, още веднъж размени поглед със стария си враг или познат, сега войник от войската на Комор. Късметът отреди и аз да бъда по същото време там.
Никой от двамата не изглеждаше изненадан да види другия. И двамата разбираха, че съдбата за пореден път ги е събрала.
— Познаваш ли го, Ивалд? — попитах аз — доста глупав въпрос, след като безмълвният сблъсък отмина.
Ивалд ми отвърна, без да ме погледне.
— Да. Познавам го. Беше един от онези, които се биеха срещу мен, там, на север.
— Той берсерк ли е? — подтикна ме нещо да попитам.
Ивалд мълча толкова дълго, че реших, че няма да ми отговори. Най-накрая каза:
— Не… той не е.
Чувствах се все по-уморен и все повече ми се спеше, но относителното усамотение и меките легла на горния етаж ме изнервяха — магията, промъкваща се от странната библиотека на Мерлин също никак не предразполагаше към здрава дрямка. А освен това друидът така ме гледаше, че направо подозирах, че иска да ме вкара в някое от въпросните легла. Това подозрение излезе неоправдано, както се оказа по-нататък, но докато просех, преди да тръгна с Бран, и такива неща ми се бяха случвали. Точно затова заспах в един повече или по-малко открит ъгъл на голямата зала.
Призори, в сивия полумрак, рязко се събудих. Силен звук отвън прогони натрапчивия ми сън — старецът отново ми крещеше. Скочих и съзрях лице, изкривено и неузнаваемо — лице на мъж, току-що втурнал се през вратата, за да вдигне тревога. Цял миг ми потрябва, докато осъзная, че това е Ивалд — или Трейн.
Едноръкият стискаше брадва — кокалчетата на ръката му бяха побелели, а на гръб бе метнал още две-три копия. На китката си бе преметнал и примка, на която висеше щит, и бе дошъл при мен — всички мъже до един бяха заети — за да му помогна да го върже здраво за чуканчето. Това той ми обясни изцяло с ръкомахания. Бе ужасяващо — сякаш изведнъж бе загубил дар слово, само пъшкаше и сумтеше. Но някакси и без да ми се казва с думи, разбрах, че Вотан го е обзел отново.
Вън, зад прозорците, се чуваше дрънкането на оръжие, а денят се бореше да се роди. Пръстите ми непохватно си играеха с непознатия ми ремък и закопчалка. Но преди да успея да се справя с трудната задача, той вдигна глава сякаш се вслушваше в нещо — после изрева някакви думи, които не разбрах, дръпна се и изтърча навън.
Мигом го последвах — не можах да устоя.
Ивалд — или Трейн — се стрелна през двора към стената. Видях го как захапва собственото си чуканче, докато от покритата с белези плът отново бликна кръв. От устата му се разнасяше почти без прекъсване нечовешки звук като че ли ревеше и стенеше животно.