Войниците на Комор, които водеха конете на паша в гората сред полуострова, на около четвърт миля от къщата, очевидно тайно бяха сковавали там и стълби. Когато атаката започна, войските изнесоха от скривалищата към половин дузина грубо сковани стълби и ги понесоха, после ги подпряха на стената на големи разстояния една от друга.
Двамина от хората на Хакон бяха нащрек на постовете си върху стената, и веднага вдигнаха тревога, преди която и да било стълба да бъде поставена на мястото й. И все пак някои от враговете бяха успели да скочат от конете и да се покатерят върху зида на две-три места, преди воините на Хакон, спящи на двора, да успеят да се изкачат и да ги пресрещнат. Лесно е да се види сега, погледнато от толкова голямо разстояние във времето, че защитата на крепост не беше точно от битките, с които викингите бяха свикнали.
Стрелнах се през входната врата и взех да кръстосвам бегом двора — исках да гледам как се бият. Бран и Пресуши шише бяха горе на стената и размахваха оръжия. Но друидът ме настигна, сграбчи ме и ме замъкна обратно в къщата. Намерението му бе да ме скрие на безопасно място и после да ме изведе извън къщата през задния вход, през кухнята, към горния вход на пещерата. Аз обаче се изтръгнах от хватката му и хукнах към двора.
Мод ме настигна там и заедно с друида успяха да ме вмъкнат на едно относително безопасно място, този път зад единия преден ъгъл на къщата. Тук все пак бях достатъчно близо до битката и виждах доста голяма част от нея. Когато край ъгъла прелетеше с дрънчене някое копие или друго оръжие, ние, тримата зрители, дръпвахме глави назад. От време на време оръжия се блъскаха в стени, в покрив и земята, безспир като бойно приветствие. В бистрия въздух се носеше постоянен рев — повече от сто гърла крещяха едновременно. И преди бях виждал боеве по улиците и по кръчмите, но никога, никога не бях виждал нещо подобно!
Май мина доста време, преди да успея да отлепя очи от Ивалд. Видях го как грабна един вражи щит в зъби, изтръгна го и го метна настрани. Още в самото начало на битката бе метнал брадвата си и бе съборил един от враговете от зида, после със смайваща скорост се втурна по крепостния вал и закла друг — и той умря, истина ви казвам, още преди тялото на първия да се тръшне върху земята. После започнах да виждам с просто око, не във видения, а в осезаемия свят от плът и кръв, неща още по-трудни за вярване. Едноръкият Трейн — Ивалд сграбчи върха на най-близката стълба; видях как дръпна стълбата, по която се изкачваше вражи воин, и я вдигна над земята. Разтърси я, както пес разтърсва плъх, тъй че тялото на нападателя се откъсна от щита и оръжията и отхвръкна надолу. После Ивалд строши стълбата на парчета само с един удар о зида. Стисна в ръка най-голямото парче, як прът, дълъг близо три метра и го използва първо като млатило, после като сопа, а след това и като пика — ръгаше и блъскаше нападателите, увиснали на следващата стълба, после и на по-следващата. Онези, чиито брони не се бяха разцепили, се превърнаха в каша вътре в тях. Мечовете и копията на врага се забиваха в дебелите дървета и се изтръгваха от ръцете на притежателите им.
Той уби или осакати поне дузина противници в ръкопашен бой.
Списъкът на жертвите на Трейн — Ивалд включваше и стария му враг от север, приел срещата им като предопределена от съдбата. Тогава се съмнявах съвсем малко, а сега изобщо не се съмнявам, че врагът би постигнал целта си още с първия упорит набег или най-много с втория, ако не беше Ивалд.
Когато тоягата му се разцепи на парчета на четвъртия или петия удар, той сграбчи друго оръжие — сега наоколо се търкаляха много. Видях го как наниза един на копие — острието проби бронята и се заби отначало неподвижно в тялото, докато той вдигна с една ръка и острието, и трупа, и го заудря о шлемовете на настъпващите врагове, събаряйки ги от стълбите, докато най-накрая тялото се изниза от копието и се стовари на земята.
И Бран, и Пресуши шише се биеха. Онзи ден Хакон се би превъзходно. Макар и да не го видях да прави нищо свръхчовешко, той бе просто артист с късото си копие. Показа майсторски умения, неговите трудни и опасни подвизи изглеждаха като прости задачи. Убиваше, раняваше, обезоръжаваше и блъскаше в стената враг след враг, като в същото време командваше воините си с викингски бойни викове.
Но малко наблюдавах Хакон. Когато и в полезрението ми да се появеше Трейн — Ивалд, не можех да гледам нищо друго, чудех се дали не съм попаднал в света на виденията. Помислих си за магията, но ако това бе обяснението за тази нечовешка сила и ярост, то тази магия надминаваше всичко, видяно и подушено от мен досега.