И пак, и пак, въпреки че наоколо битката кипеше, вниманието ми се приковаваше към този човек. Когато острието на първото му копие се изтъпи от съсичане на корави кожени щитове и разцепване на твърди дървени дръжки на копия, от удари в желязо и пробиване на изплетени от верига ризници, той го метна настрани и мигом сграби друго — сега навсякъде покрай стената бе пръснато колкото си щеш оръжие. Търчейки бясно напред-назад по зида, когато и второто му копие се изхаби, той сграбчи брадва, после — меч. Грабваше ново оръжие всеки път, когато някой попадаше в хватката му или се откъсваше от нея и се хлъзгаше сред локва от собствената си кръв и кръвта на други, сечеше ръце и глави с един замах, а войските на Комор упорстваха в безразсъдните си усилия да проникнат в крепостта.
Дишането му — през повечето време го чувах от моята наблюдателница — се бе превърнало в дрезгав продран рев, врязващ се като боен вик сред останалия шум.
Постоянно атакуван от кряскащите воини под градушка от оръжия самият Ивалд бе получил многобройни тежки рани, всяка от които би повалила всеки обикновен мъж на негово място. Имам жив спомен за стрела, забила се дълбоко в орбитата на дясното му око. Стрели стърчаха от ръцете и краката му. Когато по-късно една от тях взе прекомерно да му пречи, той мигом я сграбчи и я отчупи. И Трейн, берсеркът, продължи да се бие, сякаш неуязвим за болката.
Хората на Хакон, вдъхновени от водача си и от кървавите подвизи на Трейн, се биеха достойно редом с тях. Щом започнах най-после наистина да вниквам в битката, осъзнах, че след като мечовете веднъж са извадени, често е много по-безопасно да се биеш храбро лице в лице с врага, отколкото да се врътнеш и да побегнеш. А в края на краищата, нито един истински воин не би искал да умре от кротка смърт, прикован в леглото от болест или старост — врагове, които никога не би могъл да надвие.
Северните бойци се представиха прекрасно, но и войските на Комор не бяха вчерашни. Наброяваха приблизително двеста юнаци и никой от тях не се спотайваше назад. Както чух по-късно да описват битката, онези отзад изпращаха вихрушки от стрели и мятаха копия, а онези отпред прииждаха все по-близо. Търпяха тежки загуби, ала продължаваха да напират — сигурно така и така собственият им живот нямаше за тях никаква цена, а доста по-късно научих, че водачите им им били обещали, ако превземат цитаделата, да им я предоставят за погром и оплячкосване, намеквайки и за безпомощните девственици, скрити някъде вътре, които можеха да изнасилят. А когато осъзнаха колко малобройни всъщност са защитниците, това ги насърчи още повече.
На пратеника на Вортигерн, който може би имаше по-голям опит от мен и от която и да било от жените в тези неща, не му потрябва много време, за да осъзнае, че въпреки свръхчовешката мощ на берсерка и бойните умения на останалите воини, битката при подобни обстоятелства от самото начало е безнадеждна. Гуторм положи всички възможни усилия да ме замъкне по-далеч от боя и по-близо до входа на пещерата.
Мод остана с друида в шлем и с мен — личеше й, че се притеснява за мен, затова той прие на драго сърце присъствието й. Междувременно Бран бе излязъл от боя и бе изтичал в къщата, за да изведе Джандрий и бебето.
Той се появи, а Джандрий ситнеше до него. Забеляза ни и ни кресна да се изтегляме към пещерата.
Когато Хакон видя, че отвеждат Джандрий, свика оцелелите си бойци, за да прикрият със защитна стена изтеглянето им.
Трейн — Ивалд, разбира се, остана горе последен. Като храбро обикаляше напред-назад по стената и изобщо не даваше никакви признаци, че нещо го боли, той ръмжеше и току размахваше някакво оръжие.
След миг армията на Комор отново връхлетя в атака — като сляпо, разярено, гладно животно, като някакъв огромен звяр, почти безразличен към собствената си загуба на кръв.
Метнах още един бърз поглед на Трейн берсерка, докато се оттегляше покрай параклиса на Вотан към мястото за прорицания. Примигах невярващо, защото Трейн вървеше със сигурна, стабилна крачка, макар че от тялото му стърчаха нагъсто стрели като бодлите на бодливо свинче.
Хакон и малобройната му оцеляла войска скочиха от стената в двора.
Продължавах да бъда омаян от битката, особено от берсерка, но бях и вцепенен от ужас, и готов да се оттегля, щом се уверих, че губим. Бях сигурен, че старият Мерлин, до този миг мълчал, ще ми каже дали Комор ще заграби тези скали.