Изведнъж осъзнах, че никъде не виждам Вивиан, и реших, че Мерлин ми заповядва да я потърся.
Фишър бавно се изправи и се подпря неловко на ранения си крак. Изтупа ръцете си от малките бели частици кост и другите отломки по пода на лабораторията, вдигна тоягата си и мълчаливо се подпря на нея, впил очи в новодошлите.
Високата, елегантна жена на вратата — стройна, с властно излъчване, не му обърна никакво внимание. Бе съсредоточила погледа си върху Илейн.
— Доктор Брусън? Името ми е Моргана. — Гласът на тъмнокосата жена приличаше на мед, стичащ се по стомана. — Ако ми сътрудничите, не би имало никакви пречки да се разбираме прекрасно. — Тя бързо протегна ръка и я остави да увисне, след като никой не я пое.
Илейн, изправена, с усилие успя да отмести поглед от огромната котка, чиито жълти очи вдъхваха внушаващото уплаха впечатление, че в тях проблясва разум. Дали този звяр е леопард? — почуди се тя. Или лъвица? Може би, мина й през ума, е някаква рядка порода, по размери някъде по средата между двете. Със сигурност бе женска.
Спомняйки си много ясно предупреждението на Фишър, че тези хора са опасни, Илейн прочисти гърло и се принуди да срещне тъмния поглед на натрапницата.
— Госпожа Моргана? Или може би доктор Моргана?
— Аз съм и двете, а и нещо повече — взреше ли се по-отблизо в очите на Моргана, се оказваше, че те са по-страшни и от очите на котката. — Седнете, седнете.
Двамата придружители на Моргана, и двамата доста яки на вид, стояха от двете й страни и тъпо мълчаха, също като платени пазачи или бодигардове. И двамата бяха млади, едри и атлетични, единият мургав, другият блед. Облечени в сивкави гащеризони, и двамата можеха да минат за хора от поддържащия персонал или от охраната в което и да било съвременно учреждение.
Страхът на Илейн моментално прерасна в гняв. Тя махна с ръка да ги отпъди, но безрезултатно.
— Настоявам всички да напуснете на минутата. Нямате никаква законна работа тук!
— Седнете, доктор Брусън! — повтори Моргана.
Илейн стисна юмруци и дръзна да не се подчини.
Натрапницата щракна с пръсти и единият от придружаващите я мъже пристъпи към Илейн и я блъсна грубо на един стол.
Тя нададе слаб вик, после се обърна към Фишър с мълчалива молба за помощ.
Фишър стоеше встрани със скръстени ръце. Тоягата му беше подръка, но не я държеше. Поклати глава.
— По-скоро госпожа Моргана би ме принудила да напусна, отколкото аз нея. Но всъщност тя не иска да нарани никого от нас.
Като местеше погледа си от единия към другия, Илейн отново протестира сподавено. След това, без да осъзнава защо го прави, насочи погледа си към един от компютрите. Беше се появил нов стих:
Фишър забеляза накъде гледа и измърмори:
— Надявах се, че поезията ще ми даде възможност да ви въведа по-нежно в реалността на тази ситуация. Вероятно този ми подход е бил погрешен.
— Нахлуването ви тук отначало докрай е грешка! — гласът на доктор Брусън бе дрезгав и див. — Махайте се и вие, и вашите стихове!
Той се усмихна съчувствено.
— Когато мога, ще се махна. В момента трябва да се съсредоточа върху това, което става. Може пък и да успея да направя нещо, което би ни било от по-голяма помощ.
По сигнал на Моргана единият от помощниците й взе да внася столове в стаята, където се намираха хипостаторът и холосцената. После Моргана с думи и жестове заповяда на всички да влязат там. Огромната котка я последва.
На трите стола точно срещу централния дисплей седнаха Илейн, Моргана и Фишър. Униформените застанаха отзад.
Като не обръщаше никакво внимание на холосцената, върху която картината — огромни камъни върху тревиста равнина — постепенно все повече се избистряше, животното ту се изтягаше на пода, ту отново скачаше на крака. Наблюдаваше Илейн нащрек, без да откъсва очи от нея, от което нервите й се напрягаха още повече. От време на време звярът се прозяваше и показваше дълги зъби, бели като разцепена кост, червен език и черни устни.
Единият от придружителите на Моргана събра няколко отломки от кости и ги занесе на котката. След като ги огледа, тя явно се почувства също толкова разочарована, колкото и Фишър преди това.
Моргана вдигна очи и му заговори за пръв път, откакто бе влязла в лабораторията. Сега тонът й бе такъв, сякаш се обръщаше към колега.