Дървеният под — сигурно стар колкото самата сграда — бе изтъркан, но лакиран. Библиотеката бе добре осветена, подът бе покрит със сив килим, имаше тапицирани в бургундско мебели и няколко машини за преглеждане и прослушване.
Но нещо в тази стая — Илейн го осъзна, още щом светлините светнаха — се бе ПРОМЕНИЛО. Първо, просто бе станала по-просторна, колкото и да бе трудно за вярване. Но това не беше всичко.
Забелязваше се и нещо като връзка с друга стая, която се намираше много далече, в обичайния смисъл на думата.
Докато ме влачеха от къщата към пещерата, се наведох, за да избегна едно копие и се спънах. Проснах се на земята и открих, че гледам в мътното огледало на една локва. А от това тъмно огледало, изкривено от бързите вълнички, ме гледаше лицето на Мерлин.
Тихият му глас остро ми заповяда да се върна в къщата, да намеря Вивиан и да я изведа на безопасно място.
Откъснах се от придружителите си и се втурнах обратно, крещейки името на Вивиан. Никой не ми отговори, макар че обиколих целия долен етаж. Изкатерих се по стълбата като луд, втурнах се покрай библиотеката на Мерлин, но щом подминах вратата, усетих нещо като знак, обърнах се и се хвърлих в странната стая. В далечния край сякаш през дебела стъклена стена съзрях някакви странни хора, които правеха нещо неразбираемо в някакво още по-странно, далечно място. Зад бариерата, през която не знаех как да премина, виждах странни метални и стъклени предмети, които бръмчаха, пълни с непозната енергия.
Сега и от двете страни на бариерата имаше пръснати някакви малки парченца. Все едно се бе отворила врата и почти веднага се бе захлопнала.
Преди портата в далечния край на библиотеката отново да се затвори, отново съзрях за миг Дамата с накитите, изправена там, зад бариерата, в плът и кръв — изглеждаше също така осезаема, както и моята собствена — и тя бе се втренчила към мен.
Заотстъпвах към коридора и там се натъкнах на Вивиан, която ме търсеше из цялата къща като луда. Изтичахме заедно към стълбата. Когато стигнахме долния етаж, забелязах, че и други неща са се променили внезапно и необяснимо за минутите, откакто ги бях виждал за последен път. Двойните врати с дръжки — лъвски глави, захапали големи халки — кой знае как се бяха захлопнали здраво. Зад тези врати вътрешното ми мистично зрение съзря, че скритата маса и заобикалящите я столове в кръглата зала изведнъж са се изпълнили с огромно значение. Компания от благородни мъже и жени някога се бе събирала, или щеше да се събере на това място, превърнало се в място на непознатите разстояния и странните перспективи.
Къщата около мен сега бе така изпълнена с магия, че за миг помислих тези облаци за дим. Обзет от видения, търсейки помощта на Мерлин, издърпах малкото огледало в нефритова рамка, което бях изврънкал от Вивиан, и за миг видях в него лицето му — вдъхваше ми увереност.
Вивиан ме дърпаше за ръката. Измъкнахме се от къщата, а бойните викове на нападателите се носеха навън.
Виждах, ако и да не разбирах, че в битката са се намесили нови сили. Къщата и непосредствените й околности бяха изпълнени с магически мрак и объркване, и те ни предлагаха необходимата възможност да се измъкнем.
XIII
Отстъплението на Хакон и шепата оцелели негови воини стана в отлично преценен момент и бе ръководено майсторски. Врагът навън, окървавен и изтощен, до голяма степен поразен от яростта на нашата съпротива, не нахлу над стената с победни викове по петите на оттеглящите се викинги. Вместо това Комор и неговите военачалници се задоволиха да заповядат професионално предпазливо настъпление. Трейн, както и нарастващото чувство за силна магия в къщата отвъд стената, ги бяха направили предпазливи.
Този път им бяха нужни по-малко стълби, защото последната атака бе съградила страховити стълби: на едно-две места струпаните мъртви тела на нашествениците стигаха до върха на недовършения зид и следващата вълна нападатели можеха лесно да се изкатерят по тях.
Предпазливостта, проявена от врага, даде на оцелелите от наша страна време да потърсят подслон.
Ние, хората на Бран, бяхме оцелели до един, и сега с отмерена крачка напредвахме към горния вход към пещерата. Скоро вече се бяхме строили в индийска нишка и слизахме по пътеката, водеща под земята, покрай стареца, скрит в скалите.