Моргана, твърде възбудена, че да може да остане на стола си, сновеше на стройните си крака, обути в черни панталони, пред стола, за който все още бе завързана нейната домакиня по неволя. В момента нахалната натрапница обясняваше на Илейн със снизходителен тон на английски, че самият хипостатор бил частична причина за бурята на сцената.
Илейн възрази и настоя за обяснение.
Моргана се съгласи да й го даде. Обмяната на енергия между двете сблъскали се реалности във времето и пространството била станала толкова интензивна, че съществувала заплаха от изригвания на гейзери и дори на вулкани.
Не само животът на шепата хора, наблюдаващи от лабораторията, бил в опасност; опасността се простирала на квадратни мили наоколо.
— Всички трябва да поемем част от риска — усмихна се Моргана и обяви, че е решена да се добере до лагера на Вортигерн. — Там има един човек, който трябва да бъде спасен и ако Мерлин не може или не иска да го спаси, аз съм длъжна. Тогава ще мога да науча от горкото момче нещо за това къде се намират костите на Мерлин.
Единият от помощниците на Моргана развълнувано привлече вниманието й към нещо, току-що появило се на холосцената. Илейн впери нервен поглед в дисплея, но не можеше да се сети какво ли е толкова важно за останалите.
Каквото и да беше то, за Моргана и нейните хора то означаваше, че спасението ще бъде невъзможно. Някаква гигантска сила, която Моргана нарече Вотан (която, колкото и странно да бе, май също изпитваше страхопочитание към него) най-накрая бе излязла срещу Мерлин, и бе решена да унищожи всеки и всичко.
— Трябва ли да променим плановете си, Ваше Величество? — попита шепнешком единият от мъжете. Въпросът бе зададен на непознатия език, който Илейн сега разбираше така добре.
Моргана отвърна на същия език:
— Въпреки всичко, аз отивам.
После тя обясни на Илейн някои неща за костите. Силата, присъща на останките на такъв велик магьосник, може би бе така огромна, че бе способна да постигне почти всичко, но не и да помогне на Артур да продължи по-нататък в бъдещето. Затова имало нужда от помощта на хипостатора или на нещо подобно. Някъде в бъдещето, вярваше Моргана, тя можеше да открие някоя благосклонна лечебна сила, която би искала и би била способна да излекува болния й брат поне от раната.
— Да си пробиеш път през бъдещето, наместо да го чакаш да си дойде по реда, изобщо не е лесно, детето ми. Но само спасението на Артур има значение за мен. За да го спася, бих изгорила кокалите на хиляда старци, които така и така вече са живели твърде дълго на този свят.
Сега Моргана бе стъпила с обутия си в ботуш крак на холосцената, като че ли се готвеше да се хвърли всеки миг в холографското изображение, изпълващо пространството само на една ръка разстояние от нея. Тя започна да рови в кесията, която висеше на кръста й, с вид на човек, който прави последни приготовления.
Илейн извика импулсивно. Физическото нахлуване в създадения от хипостатора пейзаж почти със сигурност бе смъртоносно опасно, като начин на придвижване бе напълно безполезно, а щеше да повреди и машината.
Моргана напълно пренебрегна предупреждението. Протегнала напред леко сгънатите си в лактите ръце, тя сякаш се готвеше да се нахвърли върху нещо, като че ли всеки миг щеше да скочи в дисплея.
Илейн отмести поглед — не можеше да гледа самоубийството на Моргана. В този момент забеляза, че на съседния екран примигва нов стих:
И тъкмо погледът на Илейн беше паднал върху последната дума, холосцената сякаш избухна. Като извърна глава, тя не видя разрухата, причинена от скока на Моргана в дисплея, ала я почувства.
Във вихъра, надигнал се след насилственото нахлуване на магьосницата в лагера на Вортигерн, се понесоха нови отломки и започнаха да се блъскат и да тракат по пода на лабораторията. В това време предмети от лабораторията — хартии и странни части от уреди, хвръкнаха и водовъртежът на холосцената ги засмука.
В следващия миг в лабораторията с рев се втурна вихрушка и блъсна Илейн. Като че ли нещо тежко и огромно бе я ударило и за секунди тя остана замаяна. Бурята забушува още по-силно.