Хакон, вероятно отчасти подтикван от чувството, че един воин не бива да се оставя някакво си дете да го превъзхожда, се придвижи напред и застана до мен. Вивиан се затича към нас и ни задърпа встрани от клокочещата пръст, от която се вдигаше пара и която вече показваше признаци, че сред нея ще зейне пропаст.
Този път нито Вортигерн, нито някой от съветниците му не бе приближил толкова близо до кипящата земя, колкото аз и двамата ми другари по пленничество. Но и кралят, и антуражът му бяха достатъчно близо, че да виждат добре, и сега се бяха впуснали в много сериозен спор. Всички бяха съгласни, че новата сполетяла ги загуба на толкова много работници трябва да се смята за лоша поличба.
От ядните гласове на някои военачалници и от това, че се осмеляваха да протестират открито, си личеше, че войската е твърде нервирана от постоянството, което проявяваше Вортигерн по отношение на строежа.
Най-накрая лабораторията отново утихна и на пръв поглед всичко изглеждаше мирно и тихо.
Двамата помощници на Моргана сега бяха единствените хора в стаята, цяла осеяна с отломки от изминали векове. И двамата отново се бяха взрели напрегнато в древния Стоунхендж и трескаво се озъртаха за някакво потвърждение, че господарката им е успяла да прескочи между двата свята здрава и читава.
— Да! Там е! — извика най-накрая тържествуващо единият.
— Още е жива… невредима е, мисля… опитва се да ни даде някакъв сигнал, ала не схващам много ясно…
Хипостаторът все още послушно възпроизвеждаше триизмерното изображение на сцената. Но сега то се мяркаше само от време на време, между дълги периоди на буря и мъгла. Дуелът между стария магьосник, хем жив, хем мъртъв, и силата, наречена Вотан, създаваше интерференция и правеше наблюдението почти невъзможно за двамата служители на Моргана в лабораторията от двайсет и първи век.
— Щом се върне, веднага ще ни отсече главите — мъжът го каза с такъв глас и с такова изражение, че Илейн силно се усъмни в това, че говори метафорично.
— Може пък дотогава наново да сме хванали бегълката. Без помощ тя не може да стигне далеч.
— Я да изпратим котката да доведе тая жена.
— Не знам… е, добре де, дай да опитаме. — Те тихичко наредиха нещо на котката и я отпратиха.
После другият се приближи до другаря си пред дисплея и настоятелно възрази, че Мерлин не би избрал подобно място, за да скрие костите си — или пък обратното, тайнствената Ниму не би избрала подобно място, за да закопае дядото, чието нежелателно внимание към нея бе преминало от забавно през отегчително до пораждащо дълбоката й омраза. Можеха само да се надяват, че тяхната господарка Моргана ще оцелее след битката в лагера на Вортигерн, независимо дали ще осъществи онова, което иска.
На мрачния долен етаж на сградата, някога дом на Антробус, Илейн, която все още едвам си поемаше дъх след отчаяното бягство, временно се бе приютила зад един висок автомат за цигари.
Но само след миг почивка побягна отново към кабелите и генераторите. Щом чу забързаното потракване на ноктите на огромната котка по мраморното стълбище, я обзе паника. В отчаяние тя отвори най-близката врата, която й се мярна пред погледа, и скочи вътре. Едва след като вратата се захлопна, тя осъзна, че се е навряла в тъмен шкаф за инструменти.
Треперейки в мрака, здраво вкопчила се в дръжката, за да успее да затисне незаключената врата, ако някой я напъне отвън, тя напрегна всички сили и се опита да мисли.
Само да можеше да изключи хипостатора…
Кабелите влизаха в сградата в същата стая, където се намираха генераторите за спешни случаи — на долния етаж, на не повече от някакви си трийсетина крачки надолу по тъмния коридор, зад един ъгъл… в неосветената къща, из която се разхождат огромна котка и опасни хора, които можеше да са и убийци.
Само ако котката не успееше да… но чу потракването на нокти по коравия под, което стихна точно пред вратата, и сърцето й се сви. Последва слабо, подкупващо изскимтяване.
Единственият начин да се защити беше да държи затворена вратата, която ги разделяше. Опитът да стигне стаята с шалтерите трябваше да почака.
Времето минаваше. Беше твърде тъмно и не можеше да види колко е часът. Защо не се бе сетила да си купи часовник със светещ циферблат? От известно време не чуваше котката, и ако смогнеше да преброи бавно до сто, преди да я чуе отново, вероятно си струваше да се осмели да…