Най-едрият от тримата, явно водачът, беше и най-приказлив. Той размахваше ръце често, яростно, а гласът му гърмеше, макар и да не говореше толкова силно, че да мога ясно да го чувам.
След като известно време изучавах това трио, и нито видях, нито чух нещо, което да ми подскаже, че наоколо в мрака може да се навърта четвърти или пети, стигнах до извода, че те почти сигурно са разбойници, макар и светът тогава да беше такъв, че не беше много лесно да направиш разлика между разбойниците и доблестните воини. В този случай обаче не бе особено трудно да се определи, защото съвсем скоро караницата им избухна с още по-голяма сила и успяхме да чуем, че се карат за подялбата на плячката от последния обир.
Храната, вероятно също отмъкната от последните им жертви, която насилниците готвеха — месо, което се въртеше на шиша и някакви питки, които се печаха на плосък камък — миришеше много приятно. Спомних си, че макар и да ни бяха нахранили до насита, когато пристигнахме в лагера на Вортигерн, оттогава насам не бяхме хапнали кажи-речи ни залък.
След като се отдръпнахме на няколко метра от предния ни наблюдателен пост, спътницата ми и аз намерихме една скътана от светлината на огъня полянка и си проведохме шепнешком съвещание. Вивиан ми каза, че със или без наметалото, тя няма доверие в своите способности да получи онова, от което имахме нужда, чрез магия.
— Наметалото?
Тя се опита отново, после поклати глава. Виденията, които преди й внушаваше вълшебната дреха, вече не й се явяваха, или пък не й показваха нищо, свързано с непосредственото ни положение.
— Тогава ще получим онова, от което се нуждаем, по друг начин — прошепнах й аз.
— Но те са трима! И са въоръжени, а ти не си!
— Още едно неравенство, което трябва да се поправи.
Магията вече беше направила всичко възможно за нас и отговорността за по-нататъшните планове и действия се бе прехвърлила върху мен. Не мога да твърдя, че последвалият изблик на храброст бе само мое дело, защото и Вивиан изигра храбро много важна роля. Припряно скалъпихме план, според който тя трябваше да разсейва жертвите ни, а аз да ги нападна изотзад.
Вивиан свали две-три от дрехите си — не че бяха много — поколеба се и развърза и последната връзка. После застана неподвижно за минута, треперейки, докато заема позиция от противоположната страна на огъня. Тогава моята храбра другарка доближи малкия бивак, преструвайки се на безпомощна жена, чиято единствена дреха бе дългата й златисточервена коса.
За няколкото ни необходими секунди тя успя съвършено да ги заблуди. Загубили ума и дума, мъжете скочиха на крака, всичките опулили очи в една и съща посока. Вивиан ги погледна с изкусителна усмивка.
В този миг аз изскочих иззад един повален пън и нахлух право сред тях. Първите два удара — единият в бъбреците, другият в главата — нанесох на главатаря с дебела тлееща главня, която грабнах от огъня в мига, когато изскочих, докато те седяха гърбом към мен — наблизо край огъня нямаше нито по-едри цепеници, нито оръжия.
С второто замахване с горящата главня повалих най-едрия си противник, а от черепа му из въздуха се пръснаха искри и пепел. Преди обърканите му другарчета да успеят да реагират, вече бях награбил неговия нож.
След като вече държах в ръце истинско оръжие, останалото бе сравнително лесно, макар че този път и враговете ми бяха успели да грабнат оръжие. Задачата стана дори още по-лесна, тъй като спътничката ми не се задоволи само да им отвлича вниманието, а щом една брадва падна на земята, тя веднага я награби и също се нахвърли върху тях. След броени мигове и последният бандит престана да вряска.
След като Вивиан се облече наново и успя да си възвърне присъщата й скромност, доколкото можеше, тя ми помогна да замъкна труповете на разбойниците извън осветения кръг, който хвърляше огънят. После изядохме тяхното ядене.
След като веднъж бяхме овладели положението, Вивиан се опита да цери със заклинания изгорения ми пръст. Помислих си, че магията й ми помогна мъничко, но съмненията ми отново се засилиха.
След като остави ръката ми на мира, жрицата започна да се моли за убитите — този път призова няколко божества, предполагам, че онова, което стана, май не беше много християнско — и изреди няколко заклинания, за да успокои духовете им. После стъкнахме с момичето наш собствен бивак на около половин миля от техния, в случай че се появят и други разбойници.