След това се зачуди на глас къде ли се е дянал Фишър.
Илейн си спомни собствените си опити за общуване с първия си странен посетител, извърна глава и се огледа. Забеляза, че на компютърния екран пред нея отново има промяна. Последните стихове бяха заменени — слава Богу! — от една-единствена дума:
— ИЛЕЙН?
Тя се метна към клавиатурата и бързо набра в отговор:
— ФИШЪР? КЪДЕ СИ?
ДА. ТУК ФИШЪР. И АЗ СЕ КРИЯ КАТО ТЕБЕ. ЩЕ ТИ ПОМОГНА. ИЗПОЛЗВАЙ КЛАВИАТУРАТА. ТАКА ПО-ТРУДНО НЯКОЙ ЩЕ УСПЕЕ ДА СЕ НАМЕСИ В РАЗГОВОРА НИ.
На телевизионния екран Илейн виждаше, че и самият Мордред си играе с една от клавиатурите, но беше невъзможно да определи какво точно прави. Започна трескаво да мисли. Как да се увери, че от другата страна в края на краищата е точно Фишър?
След миг тя набра:
— КОГАТО ПРИСТИГНА, ТИ МИ КАЗА НЕЩО ЗА НЯКОГО, КОЙТО БИЛ НЯКЪДЕ, НО АЗ НЕ ТИ ПОВЯРВАХ. КОЙ? КЪДЕ?
— ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ДОБРИЯ ТЕСТ, КОЙТО ИЗМИСЛИ. ОТГОВОРИТЕ СА: КРАЛ АРТУР В ЛИНЕЙКАТА.
Илейн изпусна дълго сдържания си дъх с продължителна въздишка.
— ДОБРЕ. МОЛЯ ТЕ, ПОМОГНИ МИ, АКО МОЖЕШ.
— СКОРО. ИМАШ ЛИ НЯКАКВИ ВЪПРОСИ?
Тя имаше толкова много въпроси, че не знаеше откъде да започне.
— КАКВО ПРАВИ ТУК АРТУР?
— ЧАКА.
— КАКВО ЧАКА? ЗАЩО ТОЧНО ТУК?
— ЧАКА ШАНС ДА БЪДЕ ИЗЛЕКУВАН. АРТУР НЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ, КОЙТО ИМА НУЖДА ДА БЪДЕ ИЗЛЕКУВАН.
— НЕ РАЗБИРАМ. ТОВА НЕ Е БОЛНИЦА.
— МОЖЕ ДА БЪДЕ ВРАТА КЪМ БОЛНИЦА — ДРЪЖ СЕ! ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА ТИ ПОМОГНА.
Илейн отново погледна телевизионния екран. Скоро разбра, че и Мордред, и хората му много добре знаят, че Моргана е попаднала в лагера на Вортигерн през холосцената. Не бяха сигурни какво е станало с нея по-нататък, но според Мордред по всяка вероятност тя беше отишла на някакво място на име Логрис (той го произнасяше като „логрейс“), където би могла успешно да се защищава в собствения си замък.
На екрана на Мордред се появи образът на Фишър.
Присъствието на Мордред бе властно. Дори и след като просто възрази, че в края на краищата не бил толкова лош човек, той уплаши Фишър. Илейн го виждаше на екрана вътре в нейния екран.
Мордред:
— Подозирам, че ако се отърва от тебе, това ще ми навлече повече проблеми, отколкото ще реши.
Образът на Фишър на екрана леко кимна.
— Един въпрос към тебе — предложи Мордред. Прокара двете си ръце в хубавата си къдрава коса като че ли се готвеше да се съсредоточи. — Какво е станало с всички тия хора, които работят тук, в тази сграда?
— Явно кралица Моргана се е отървала от тях, по един или по друг начин.
— О, така ли? Моите източници предполагат, че един човек е бил оставен тук. Дамата, която работи в стаята, в която се намирам сега. Много е веща в управлението на тези машини.
— Предполагам, че Моргана може да се е отървала и от нея.
— И аз предполагам. Или пък е възможно въпросната млада жена да се е измъкнала по някакъв начин. Може да се крие или да се опитва да се скрие някъде из сградата. Ти не знаеш нищо, нали, Фишър?
— Възможно е и вече да са я очистили.
— А, едва ли — Мордред отново се почеса по главата. — Сега трябва да реша колко време и енергия да посветя на търсенето й. Тя колко чини?
В този момент Илейн се чувстваше неспособна да продължи да гледа и да слуша. Извърна се.
Отново нервно грабна пистолета и го огледа, като внимаваше да не насочва дулото към себе си. Забеляза нещо, което се оказа електронен прицел. Не се ли предполагаше, че трябва да има нещо като предпазител, тъй че проклетата джаджа да не може случайно да гръмне? Всъщност навсякъде по пистолета стърчаха разни копчета и ръчки. Тя внимателно го прибра в личната си чантичка, която висеше на колана й, после отново погледна телевизионния екран. Мордред и Фишър бяха приключили разговора си.
Илейн отново се наведе над клавиатурата, за да се посъветва с Фишър. За късмет съветникът й все още беше във връзка с нея. Посъветва я да потърси нещо като миниатюрен спусък отстрани.
— ДРЪПНИ ГО, ВСЕ ЕДНО НАТИСКАШ СПУСЪК.
Направи го. После набра:
— ДОБРЕ, ГОТОВО.
— СЕГА СИ ГОТОВА ЗА СТРЕЛБА.
Тя припряно бутна предпазителя обратно на мястото му.
По-готова не можеше и да бъде, помисли си Илейн. Ключовете в чекмеджето на охраната бяха грижливо надписани до един. Тя отдели ключа за вътрешния вход на стаята с генераторите и отново се втурна по тъмния коридор към жужащите генератори — бе уплашена до смърт, ала успя да проникне в стаята.