— Той сам ми призна. След като бях достигнал задоволителен етап на развитие, казах му, че знам всичко. О, да, подлъгах го да ми вгради телепатичен център! Той си въобразяваше, че създава влечение към алкохола! Навреме се сети да спре, но вече можех да контактувам с него. Ако беше продължил още малко, щях да се свързвам и с теб по този начин. Във всеки случай моето отношение го отрезви и той разбра, че няма начин да ме заеме. Предложих му да обединим сили, за да завладеем теб.
— Мен! — Леко пристъпих към чекмеджето. — Продължавай, Хеликс.
— Разбираш защо го направих, нали? — разсеяно продължи той. — Би било крайно неприятно наоколо да се мотае волна душа със способност отново да премахне част от талантите ми. Ако завладееше теб, ти отпадаше от играта — Те щяха да се погрижат — а той получаваше каквото иска. Идеално споразумение. Ти дори не подозираше и той разполагаше с чудесна възможност изневиделица да изхвърли душата ти. Знаеше как да го стори. За негова беда душата ти се оказа по-бърза. В крайна сметка не аз, а ти уби Уолъс Грегъри. Много мило, а?
— Да — бавно изрекох аз, после измъкнах револвера и насочих дулото право между очите му. — Много мило. По едно време си мислех, че ще ми е мъчно. Вече не.
Дълбоко поех дъх. Хеликс не мръдна. Четири пъти натиснах спусъка, после се подпрях на масата. Напрежението ме смазваше.
Хеликс протегна лапи и се прозина.
— Знаех, че ще опиташ нещо подобно — каза той. — Направих си труда да извадя куршумите преди експеримента. Добре, че те познавам.
Замерих го с револвера, но той бе по-бърз. Светкавично изхвръкна от лабораторията и хукна към вратата. Метна се върху дръжката, отвори и изчезна, преди да съм направил две крачки.
Времето за тревоги дойде след като извърших всички възможни глупости — тропах, тичах насам-натам, търсих под дърво и камък. Но той бе котарак, а човек не е в състояние да хване и най-обикновена котка, ако тя не пожелае.
Чудя се защо ли му е трябвало да отваря каса.
Всъщност не се чудя. Знам го как мисли. По-точно как мислеше. Той кроеше големи планове за себе си — изобщо не се съмнявайте; а ако не греша дълбоко, кроял е планове и за всички нас. В човешката история има пет-шест души, надарени с хладния и невъзмутим котешки егоизъм… и човечеството им е платило горчива цена за уроците. Но нито един от тях не е бил истински котарак.
Знам ли… Хеликс сигурно е възнамерявал да си наеме някого за прикритие. Беше достатъчно умен, за да разбира, че ще го постигне само чрез едно средство — парите. А след това… знае ли някой как би продължил? Можеше да пише, да говори по телефона. Щеше да създаде ефикасна и убийствена организация, по-страшна от всичко, което ние с вас можем да си представим.
Е… вече няма такава опасност. Колкото до мен, аз отново се впускам в работа. Гъвкавото стъкло направо си плаче за патент, обаче този път ще го прескоча.
Но Хеликс… липсва ми, мътните да го вземат.