— Нали разбираш — продължи Райла, — може просто да сме попаднали на нещо.
— Точно така. Може да сме попаднали на място, където не е безопасно да търсиш лисица.
— Говоря сериозно — каза тя. — Може да сме попаднали на нещо голямо. Ако си открил пътуването във времето, помисли какво би могло да означава това за теб.
— В никакъв случай — възразих аз. — Изобщо няма да се занимавам с това. И веднъж ми стига. Когато пак видя Котешкото лице, ще се обърна и ще си плюя на петите. Човек може да остане завинаги там. Не мога да разчитам, че Боузър всеки път ще идва да ме измъква.
— Ами ако допуснем, че можеш да го контролираш?
— Как?
— Можеш да сключиш сделка с Котешкото лице.
— По дяволите, та аз дори не мога да разговарям с него.
— Ти не. Може би Хайръм. Хайръм би могъл да разговаря с Котешкото лице. Той разговаря с Боузър, нали?
— Той си мисли, че разговаря с Боузър. Мисли си, че разговаря и с червеношийките.
— А откъде знаеш, че не е така?
— По дяволите, Райла, просто бъди разумна.
— Аз съм разумна. Откъде можеш да си сигурен, че Хайръм не разговаря с Боузър? Като учен…
— Посредствен учен.
— Добре, дори като посредствен учен, ти много добре знаеш, че не можеш да заемаш дадена позиция, било то отрицателна или положителна, без да имаш някакви доказателства. Освен това, спомни си какво разказа Езра за Котешкото лице, който идвал и се уговарял с Рейнджър да го гони.
— Старият Езра е луд. Съвсем малко откачен. Но все пак луд.
— И Хайръм ли?
— Хайръм не е луд. Просто е слабоумен.
— Може би малко лудите хора, слабоумните и кучетата могат да правят неща, които ние не можем. Може би те притежават способности, които ние нямаме…
— Райла, не можем да пуснем Хайръм при Котешкото лице…
Мрежата на вратата изскърца и аз се обърнах. Хайръм тромаво влизаше вътре.
— Чух ви — рече той. — Приказвахте за мен и за Котешкото лице.
— Чудехме се — поясни Райла, — дали някога си разговарял с него. Както разговаряш с Боузър.
— Имате предвид онова нещо, което се мотае из овощната градина?
— Значи си го виждал.
— Много пъти. Донякъде прилича на котка, но не е никаква котка. Има само глава. Изобщо не можете да видите тяло.
— Разговарял ли си някога с него?
— Понякога. Но няма никакъв смисъл. Той приказва за неща, които не разбирам.
— Искаш да кажеш, че използва думи, които не знаеш?
— Може би. Може би някои думи. Най-вече идеи. Идеи, които никога не съм чувал. Странно, той не движи устата си и не издава никакъв звук. Но аз чувам думите. Сега като се замисля, с Боузър е същото. Той никога не движи устата си и не издава звук, но аз чувам думите.
— Хайръм — казах аз, — вземи си стол и ела да закусиш с нас.
Той смутено и тромаво влезе.
— Не знам дали е редно. Вече закусвах.
— Остана малко тесто — рече Райла. — Мога да изпържа още горещи палачинки.
— Ти никога не пропускаш да закусваш с мен — казах аз. — Независимо колко пъти вече си закусвал. Недей да променяш обичая си заради Райла. Тя е приятел и ще бъде тук, тъй че свиквай с нея.
— Е, щом е редно — рече Хайръм. — Госпожице Райла, умирам си за палачинки с много сироп.
Райла отиде при печката и сипа смес за палачинки в тигана.
— Вярно е — каза Хайръм, — че не мога да се чувствам приятелски с онова нещо с котешкото лице. Понякога малко се страхувам от него. Изглежда смешно, с огромната си глава и без тяло, което да можеш да видиш. Онази негова глава прилича на лице, нарисувано върху голям балон. Никога не сваля очи от теб и не мига.
— Въпросът е — казах му аз, — че Райла смята, че за нас може да е важно да разговаряме с него, но ние не можем да го правим. Ти си единственият, който може.
— Искаш да кажеш, че никой друг не може да разговаря с него?
— Никой освен теб не може да разговаря и с Боузър.
— Ако се съгласиш да разговаряш с Котешкото лице — рече Райла, — трябва да го запазиш в тайна. Никой освен нас двамата не трябва да знае, че си приказвал с него, нито за какво сте си приказвали.
— Ами Боузър? — възрази Хайръм. — Не мога да пазя тайна от Боузър. Той е най-добрият ми приятел и ще трябва да му кажа.
— Добре тогава — съгласи се Райла. — Предполагам, че няма да навреди никому, ако кажеш на Боузър.
— Обещавам ви — продължи Хайръм, — че той няма да каже на никого. Ако го помоля, няма да издаде нито дума.
Райла ме погледна без да се усмихва.
— Нали нямаш нищо против, ако съобщи на Боузър? — попита тя.
— Само в случай, че Боузър не каже на никого — отвърнах аз.
— О, няма — обеща Хайръм. — Ще го предупредя да не го прави. — След като каза това, той насочи цялото си внимание към купчината палачинки, препълвайки устата си и измазвайки лицето си със сироп.