— Съгласен е — предаде Хайръм. — Казва, че не е успял да впрегне на работа пътуването във времето. Казва, че е времеви инженер. Възможно ли е?
— Предполагам.
— Казва, че е уморен да прокарва пътища във времето единствено за Боузър.
— Той прокара един и за мен.
— Точно така, казва той. Но не сте успели да видите пътя, а сте се спънали и сте попаднали на него.
— В състояние ли е да прокарва пътища до всяко място или време на тази планета?
— Казва, да.
— До древна Гърция? До Троя?
— Ако му кажете къде са тези места, може. Казва, че е лесно. На този свят и където и да е другаде.
— Но как можем да му кажем?
— Казва да му покажете на карта. Говори за някакви линии на картата. Господин Стийл, що за линии има на картата?
— Дължина и ширина, навярно.
— Казва, че е така.
— Той знае ли как измерваме времето ние? Знае ли за годините? Може ли да разбере колко е един милион или сто години?
— Казва, че може.
— Искам да го попитам нещо — рече Райла. — Извънземен ли е, от някой друг свят ли е дошъл?
— Да, от много далече.
— Преди колко време?
— Преди почти петдесет хиляди години.
— И е живял толкова дълго?
— Казва, че той не умира.
— Може да прокарва пътища във времето. В състояние ли е сам да пътува по тях?
— Да.
— Но очевидно не пътува по тях. В момента е тук. Дошъл е тук преди петдесет хиляди години, но явно е живял в нормалната линия на времето. Просто се е установил и е живял в обикновеното време. В противен случай можеше да не е тук.
— Заради спасителния отряд, казва той.
— Какво иска да каже с този „спасителен отряд“?
— Ако не остане на едно място и в обикновеното време, онези, които ще дойдат да го спасят, няма да знаят къде е.
— Все още ли се надява да го спасят?
— Вече почти не му е останала надежда. Трябва да прави каквото може. Води нов живот с нас. Затова е толкова щастлив.
— Но той трябва да знае къде е родната му планета. Щом е в състояние да прокарва пътища във времето и пространството, би трябвало да може да се върне у дома си.
— Казва, че не е така. Не може да се ориентира къде е родният му свят оттук. Не знае как да стигне дотам оттук. Ако някой му каже, може да успее. Но по време на пътуването дотук не е знаел. Знаел е някой друг. Сега онзи другият е мъртъв. Загинал е, когато е паднал корабът.
— Но Котешкото лице не е загинал защото е безсмъртен ли?
— Казва, че един безсмъртен може да загине при инцидент, но единствено така. Казва, че е имал късмет. Измъкнал се е преди корабът да се разбие в земята.
— Как се е измъкнал?
— Със спасителна лодка.
— Спасителна лодка — повторих аз. — Сфера ли е представлявала? Кръгла куха топка, която се е разделила на две, за да може той да излезе?
— Казва, че е така. Пита откъде знаете?
— Намерих спасителната лодка — отвърнах аз. — Сега е в плевника.
— А сега ще прокарва ли пътища във времето за нас? — попита Райла. — До всяко място на Земята? До всяко време? И ще ги държи отворени толкова дълго, колкото ни е необходимо?
— Котешкото лице казва, че ще го прави. Може да ги прокарва докъдето му кажете и да ги държи отворени. Когато вече не ви трябват, отново ще ги затваря.
— Колко? Повече от един?
— Колкото искате.
— Кога може да започне с това?
— Незабавно. Кажете къде и кога искате да отидете.
— Кажи му — рече Райла, — че още не сме готови. Ще имаме нужда от известно време, за да се приготвим, и пак ще трябва да разговаряме с него. Навярно няколко пъти.
— Винаги, когато поискате, госпожице, казва той. Ще бъде наоколо и ще чака да разговаря с вас.
Глава 12
Закусвахме заедно с Хайръм, който довършваше втората си порция яйца с шунка. Боузър дремеше върху одеялото си в ъгъла.
— Въпросът е — каза Райла, — дали можем да се доверим на Котешкото лице.
— Можете да му се доверите, госпожо — отвърна Хайръм. — Дълго разговарях с него преди да дойда да ви повикам. Той е готин. Точно като вас с господин Стийл.
— Ами, това е чудесно — рече Райла; — но трябва да имаме предвид, че е извънземен. При това извънредно особен.
— Може и да не е — възразих аз. — Не знаем какви са извънземните. В сравнение с други извънземни, може да не е особен.
— О, знаеш какво искам да кажа. Само глава без тяло. Или поне крие тялото си. Единственото, което можеш да видиш, е лице в някой храст или дърво.
— Езра е видял тялото му. Онази нощ, когато Рейнджър качил Котешкото лице на дървото и Езра се прицелил в него, но не стрелял.
— Било е тъмно — каза Райла. — Езра не е успял да види много. Само лицето, когато е погледнал нагоре. Когато говорех за това дали можем да му се доверим, имах предвид, че той сигурно има друга етична система, различен поглед към нещата, и най-вероятно е така. Онова, което може да ни изглежда зло, за него може да не е.