— По-късно — каза тя. — Можем да направим всичко това по-късно. Но трябва да извлечем финансова изгода преди да сме в състояние да си позволим да правим нещата, за които говориш. Казваш, че съм алчна. Може и да съм. Това е животът ми. Прекарах живота си в изграждане на един бизнес, виждайки как се изплаща. А това нещо, преди изобщо да можем да започнем, ще ни струва пари. Адвокатът, когото имам предвид, няма да ни излезе евтино. Ще трябва да вдигнем ограда около имота и да наемем пазачи, които да държат навън тълпите посетители, щом новината се разчуе. Ще трябва да построим административна сграда и да наемем персонал. Може да ни трябват хора за връзки с обществеността.
— Райла, откъде ще вземем тези пари?
— Аз мога да ги намеря.
— Вече приказвахме за това онзи ден. Спомняш ли си?
— Но това е друго. Тогава ти предлагах да ти помогна да останеш тук. А това сега е делово предприятие. Наше общо начинание. Ти притежаваш земята, ти си положил основите. Аз само ще намеря парите, за да започнем операцията.
Тя ме погледна през масата.
— Или не искаш така? Аз ти се набърквам. Може би не искаш. Ако е така, кажи си. Това е твоята земя, твоето Котешко лице, твоят Хайръм. Аз съм само една нахална кучка.
— Може и да си нахална кучка — отвърнах аз, — но искам да си с мен. Това не е нещо, което можем да захвърлим, а аз ще объркам всичко без теб. Просто ме потресе, че не приказваш за друго, освен за това как можем да го превърнем в бизнес. Разбирам позицията ти, но за да я оправдая, част от графикът за пътуване във времето трябва да бъде отпуснат за научни изследвания.
— Странно, колко лесно приемаме фактите — рече тя. — Пътуването във времето е нещо, което човек автоматично отхвърля като невъзможно. И все пак ние седим тук и планираме какво ще правим с него, като се основаваме единствено на Котешкото лице и Хайръм.
— Разполагаме с повече свидетелства — възразих аз. — Самият аз пътувах във времето. Това не подлежи на съмнение. Не може да е било самозаблуда. Бях там около час — е, всъщност не знам колко време съм прекарал в Плейстоцена. Достатъчно, за да стигна оттук до реката и да се върна обратно. Освен това разполагаме с фолсъмския връх на Боузър и пресните кости от динозавър. На интелектуално равнище все още до известна степен съм сигурен, че е невъзможно, но на практика знам, че може да се направи.
— Единственото ни слабо звено е Хайръм — каза тя. — Ако не ни казва истината, ако си играе игрички с нас…
— Смятам, че мога да гарантирам за Хайръм. Държал съм се добре с него, докато мнозина други не са, пък и той боготвори Боузър. Още преди да се случи всичко това, почти не минаваше ден без да намине насам. Освен това мисля, че не е достатъчно умен, за да лъже.
— Ами ако се разприказва? Преди да сме готови да съобщим на когото и да било?
— Няма да го направи нарочно. Някой може да го разпитва и да изтръгне от него нещичко или пък самият той би могъл да се изпусне. Не е чак толкова умен.
— Предполагам, че това е риск, който трябва да поемем. Не след дълго няма да има значение какво говори той.
Тя се изправи и започна да събира съдовете от масата.
— Ще трябва да позвъня на няколко места — продължи Райла. — На някои хора в Ню Йорк и на адвоката във Вашингтон. След ден-два ще трябва да замина на изток за няколко дни. Иска ми се да дойдеш с мен.
Поклатих глава.
— Оставям това на теб. Аз ще остана тук и ще държа фронта. Трябва да има някой тук.
Глава 13
Миех съдовете от вечерята, когато на кухненската врата почука Бен Пейдж.
— Виждам, че пак си сам — рече той.
— Райла замина на изток за няколко дни. Ще се върне.
— Казваш, че преди години двамата сте били заедно на разкопки.
— Точно така. В Турция. Малки руини, отнасящи се към бронзовата епоха. Разкопките не бяха нищо особено. Нищо ново, нищо вълнуващо. Спонсорите останаха разочаровани.
— Предполагам, че понякога се случва да копаеш много, но да не откриваш нищо.
— Вярно е — потвърдих аз. Оставих последната чиния, избърсах ръце и седнах до кухненската маса срещу Бен.
Спящият Боузър силно скимтеше в ъгъла си и краката му потръпваха, докато гонеше сънувани зайци.
— Тези твои разкопки… — продължи Бен. — Има ли открития?
— Още не. Нищо, което да има особено значение.
— Но не е само отходна яма, така ли?
— Не, не е отходна яма. Не знам какво е. Може би дупка от метеорит. Намерих няколко отделни буци метал.
— Аса — обвинително рече Бен, — не си откровен с мен. Нещо става.
— Какво те кара да мислиш така, Бен?