— Хайръм. Държи се тайнствено. Сякаш ти си попаднал на нещо и той участва в играта. Казва, че не може да говори за това, че е обещал да не говори. Казва да питаме Боузър.
— Хайръм си мисли, че може да разговаря с Боузър.
— Знам. Той разговаря с всичко.
— На Хайръм му няма нищо — казах аз. — Но не можеш да разчиташ на него. Приказва много глупости.
— Не мисля така, не и този път. Цялата история е малко странна. Връщаш се, купуваш фермата и започваш да копаеш в отходната яма. После се появява Райла и тя е археолог, точно като теб.
— Ако имаше какво да ти кажа, Бен, щях да го сторя. Засега няма нищо, а може би и никога няма да има.
— Виж — рече Бен, — като кмет на този град, имам право да питам. Ако си попаднал на нещо, което може да окаже въздействие на града, трябва да знам предварително. За да можем да се подготвим за това.
— Бен, не знам какво се опитваш да постигнеш.
— Ами, например, аз притежавам десет акра на края на града. Преди няколко години ги получих от пресрочена ипотека и оттогава редовно си плащам данъците за тях. Добро място за мотел. А освен оная дупка, тук няма друг мотел. Никой уважаващ себе си човек не би отседнал там. Не е зле да вложиш пари в мотел, ако е добър и има хора, които да го посещават. Ако ще става нещо, което ще привлече тук много хора, един мотел би бил добро предприятие.
— Какво ти е казал Хайръм, че да си помислиш, че тук ще пристигнат някакви хора?
— Ами, не много. Държи се толкова дяволски тайнствено и важно. Доставя му голямо удоволствие и затова реших, че трябва да е нещо голямо. И веднъж се изпусна без да се усети. Кажи ми, Аса, възможно ли е на дъното на отходната яма да има разбит космически кораб?
— Предполагам, че е възможно — признах аз. — Точно така си мислех и аз. Но засега не разполагам с нищо, което да го докаже. Ако нещо се появи, то трябва да е извънземен космически кораб. Управляван от разумни същества, дошли от далечния Космос, от друга звезда. Ако бъдат открити парчета от такъв кораб и се представят правдоподобни доказателства, това ще е важна находка. Ще е първото истинско доказателство, че във вселената има друга разумна раса и че по някое време нейни представители са посетили Земята.
Бен леко подсвирна.
— Това ще докара тук много народ, нали? Хора, които да проучват находката. Много търсачи на рядкости. И ще идват година след година. Ще стане туристическа атракция, която дълго ще привлича посетители.
— Предполагам, че е така — съгласих се аз.
— Бавно ти върви, като копаеш там сам — каза Бен. — Какво ще кажеш да събера някои от момчетата и да дойдем да ти помогнем.
— Оценявам предложението, но няма да стане. За този вид копаене трябва предварително обучение. Трябва да се научиш какво да търсиш. Трябва да караш бавно и да отбелязваш на план точно къде си намерил всеки предмет. Не можеш просто да започнеш бясно да ровиш и да изхвърляш пръстта. Докарай там един куп хора с кирки и лопати и те ще унищожат много свидетелства. Има дребни неща, които за тях няма да имат никакъв смисъл, но за опитния разкопвач ще значат много.
Бен сериозно кимна.
— Да, разбирам. Просто ми хрумна, че може да ти помогна.
— Благодаря ти — казах аз. — А, Бен, бих бил признателен, ако не приказваш за това. Ще ми причиниш неприятности, ако се разчуе, че търся космически кораб. Градът ще ме помисли за луд, слухът ще се разнесе и сред академичните среди, а в университета има много типове, които раздуват нещата и някои от тях могат да дойдат, за да видят какво става. Предполагам, че повечето ще ни се присмеят.
— Естествено — отвърна Бен. — Няма да издам нито дума. Нито думичка. Но мислиш ли, че е възможно…
— Изобщо не съм сигурен. Просто предчувствие. Основано на някои доказателства, които може изобщо да не са такива. Възможно е просто да се заблуждавам. Какво ще кажеш да пийнем по бира?
След като Бен си тръгна, останах седнал на масата доста време и се чудех дали бе благоразумно да споделям с него онова, което му казах. Резултатът можеше да е обратен, знаех това, но навярно не и с Бен. Беше алчно копеле и сигурно щеше да си държи устата затворена, защото искаше да научи първи, за да може да изпревари всички останали и да построи мотела си — а навярно и други неща, за които не бе споменал.
Трябваше да му кажа нещо и леко да го отклоня от следата. Пълното опровергаване нямаше да го задоволи. Изтърваното от Хайръм и начинът, по който се държеше, бяха събудили подозрения у Бен. „Пък и всъщност не го излъгах“ — казах си аз. — „На дъното на отходната яма наистина има космически кораб.“
Навярно му бях затворил устата, поне за известно време. И това беше важно, защото в момента селските клюки трябваше да се сведат до минимум. Щом започнехме да строим оградата, разбира се, нямаше да можем да ги спрем. А Райла бе права — ограда щеше да ни трябва.