— Трябва да вземем още един — рече тя. — Нямам представа какво е там при динозаврите, но…
— Нито пък аз. Може да е доста ужасно. Може да е сравнително безопасно. Ще има много тревопасни, общо взето миролюбиви, предполагам. Но ще има и месоядни. Нямам представа колко могат да са, нито пък колко агресивни.
— Иска ми се да заснема поне два от по-свирепите. Това ще заинтригува хората от „Сафари“. Нямам представа какво можем да измъкнем от тях, но предполагам, че е ужасно много. В края на краищата, колко би платил един истински навит ловец, за да е първият човек, застрелял свиреп, кръвожаден динозавър?
Стигнахме до ескалатора, който водеше надолу към мястото за получаване на багажа.
— Дай ми талона си, за да ти взема нещата — казах аз.
Тя отвори портмонето си и извади плика с билета.
— По-добре да вземем някой да ни помогне — рече Райла, като ми го подаде. — Няма да можем да го носим сами.
— Аха, двете пушки — казах аз.
— И камерата.
— Ще намеря някого.
— Целият проблем беше, че не можех да им разкажа за някаква машина… за машина на времето — поясни тя. — Ако можех да им кажа, че сме създали машина, щяха да ми повярват повече. Толкова много се доверяваме на машините, че ги смятаме едва ли не за вълшебни. Ако можех да им изложа някаква смешна теория и да им нахвърлям няколко уравнения, щяха да останат впечатлени. Но не можех. Ако им бях разказала за Котешкото лице, това само би влошило нещата. Просто им казах, че сме създали техника за пътуване във времето, като се надявах, че под „техника“ ще подразберат машина. Но изглежда не постигнах желания ефект. Във всеки случай ме попитаха за машина и когато им казах, че такава няма, те се объркаха.
— Без машина — казах аз, — ти си искала от тях да приемат всичко на доверие.
— Аса, къде ще отидем в миналото, за да заснемем филма?
— Мислих си за това — отвърнах аз, — и не съм сигурен. Може би в края на Юра или в началото на Креда. И в двете епохи би могло да се открият най-разнообразни форми на живот, макар че не можем да сме сигурни. Вкаменелостите като че ли показват какво е имало през тези два периода, но най-вероятно не сме открили много от онова, което е съществувало. Говорим така, сякаш знаем много повече, отколкото всъщност ни е известно. На практика сме открили само отделни късчета и нямаме ясна цялостна представа. Но ако се върнем в началото на Креда, сигурно няма да срещнем динозавъра, от който се интересуват най-много нашите бели ловци — стария Tyrannosaurus rex…
— Те споменаха за него — рече Райла.
— Той се е появил по-късно — продължих аз, — или поне така си мислим ние. Възможно е да е имало по-големи и по-свирепи от него, чиито вкаменелости никога не са имали късмета да бъдат открити. Във всеки случай, би било истинска лудост да се изправиш срещу такъв динозавър. Пет и половина метра висок, петнайсет метра дълъг, тежък осем или повече тона и изпълнен с безчувствен ловен инстинкт. Не знаем колко са били. Навярно не много. Може да се наложи да го търсим дълго, за да го открием. Какъвто е голям, сигурно му е трябвала територия от много квадратни километри, за да си осигури минимума храна.
— Можем да помислим за това по-късно — каза Райла.
Глава 15
По-късно същия следобед позвъних на Бен.
— Искаш ли да започнеш с онзи мотел? — попитах го аз.
— Значи си го открил — отвърна Бен. — Всичко е тип-топ. Значи си намерил онова, което търсеше.
— Сравнително близо сме — казах аз. — На път сме да го открием. С Райла бихме искали да поговорим с теб. Можеш ли да наминеш насам? Така няма да ни пречи никой.
— Тъкмо свърших работата за деня. Идвам веднага.
Затворих телефона и се обърнах към Райла.
— Тази работа не ми харесва. С Бен навярно няма да има проблеми — в края на краищата той иска да има преднина с онзи мотел, а сигурно има предвид и друг бизнес. Но имам някакво лошо предчувствие. Прекалено рано е да се доверяваме на друг човек.
— Не можеш да пазиш това в тайна още дълго — отвърна тя. — Веднага щом започнеш да издигаш оградата, хората ще разберат, че става нещо. Човек не вдига ограда от три и половина метра около четирийсет акра земя просто за забавление. А ни трябва Бен или някой друг, за да носи втората пушка. Вече решихме, че е лудост да се изправяме срещу динозаври само с една. Ти каза, че Бен е човекът, когото искаш.
— Той е най-добрият, когото познавам. Ловец е. Знае да се оправя с оръжие. Той е едър, силен и як и няма да изпадне в паника в опасна ситуация. Но всичко това може да доведе до обратен ефект, тъй че трябва да стискаме палци.