— И филми — възкликна той. — Боже мой, момчетата от киното биха се избили, за да се сдобият с такъв филм. Един милион долара. Пет милиона. Можете сами да определяте цената си.
— Ще се занимаваме с това по-късно — каза Райла. — Може би хората от киното ще искат сами да снимат. Професионално.
— И вие ще им продадете правата — рече Бен. — На значителна цена.
— Няма да ги дадем евтино — съгласи се Райла.
— И аз съм седнал да се вълнувам за някакъв си малък, незначителен мотел — каза Бен. — Макар че ще трябва доста капитал, за да може предприятието да стъпи на крака. Какво ще кажете? Искате ли да се включите? С малка част от акциите. Само с малък процент.
— Можем да поговорим за това по-късно — рече Райла. — Първо да видим какво доказателство ще можем да намерим, когато се върнем в миналото и открием динозаврите. Ако не осигурим доказателство, губим всичко. За тази работа няма да има никакво бъдеще.
— Колко назад искате да се върнете?
— Ще трябва да претеглим по-сериозно възможностите — отвърнах аз. — Поне седемдесет милиона години. Вероятно много повече.
— Радваме се, че искате да дойдете с нас — каза Райла.
— Трябва ни човек, който може да борави с оръжие. Някой, който да има опит в лова и да знае какво да търси.
Бен ме погледна.
— Стрелял ли си изобщо с тези пушки?
Поклатих отрицателно глава.
— Ако не боравиш правилно с тях, може да ти отнесат главата — продължи той. — Откатът трябва да е ужасен. Ще трябва да се поупражняваме преди да тръгнем.
— Тук няма къде да ги изпитаме — отвърнах аз. — Твърде пренаселено е. Не можем да си позволим риска. Гърмежът ще е прекалено силен и хората ще започнат да задават въпроси. Не можем да си го позволим. Известно време трябва да пазим тайна.
— Имате ли патрони?
— Малко. Навярно достатъчно.
— И смятате, че един от тях може да спре динозавър?
— Зависи от това колко е голям динозавърът. Някои от тях са толкова големи, че ще ни трябва оръдие. Но не трябва да се боим от тях, ако стоим настрани от пътя им. Няма да ни причинят неприятности. Онези, от които трябва да се притесняваме, са месоядните.
Бен отново погледна през цевите.
— В добро състояние е — каза той. — Малко е зацапана, сигурно с прах. Няма следа от ръжда. Няма да й навреди, ако прокараме намаслен парцал през цевите. Трябва да ги разглобим и смажем преди да ги използваме. На място като онова човек би искал да има сигурно оръжие.
Той плесна цевите с отворената си длан.
— Добра стомана — рече Бен. — Никога през живота си не съм виждал такова нещо. Трябва да сте платили доста пари.
— Купих ги от една агенция за сафари. Сключихме сделка. Те искат да правят бизнес с нас, ако имаме нещо. Тоест, ако се убедят, че имаме нещо, което могат да използват.
— В това пътуване има нещо, на което искам да обърна внимание — казах аз. — Това не е лов. Не отиваме да убиваме динозавър. Работата ни е да осигурим достатъчно добър филм, за да убедим хората от агенцията за сафари и адвоката, приятел на Райла. Няма да си навличаме каквито и да е неприятности. Двамата просто ще стоим наблизо в случай, че ни сполети нещо. Искам да разбереш това, Бен.
— О, естествено, разбирам — отвърна той. — По-късно, навярно…
— Щом нещата се установят, ще уредим да отидеш на лов — обещах му аз.
— Така е съвсем честно — рече Бен. — Но когато стигнем там, където отиваме, ще трябва да опитаме тези пушки. За да видим как стрелят, как се оправяме с тях. Бих искал да знам какво да очаквам от такова желязо преди наистина да ми се наложи да го използвам.
— Ще го сторим — каза Райла. — Но не можем да стреляме с тях тук.
Той остави пушката обратно върху масата и попита:
— За кога го планирате?
— Веднага щом можем — отвърна Райла. — След ден-два.
— Това пътуване е само един етап — продължи той. — Всъщност, началото. Трябва да помислите и за други неща. Щом всичко се разчуе, тук ще се напълни с народ. Ще трябва да наемете някаква охрана. Не можете да оставите хората да задръстят района и да падат в пътищата на времето или както там ги наричате. Ще трябва да купите още земя.
— Мислим да вдигнем ограда около четирийсетте акра — отвърна Райла. — Колкото може по-висока. Ще поставим прожектори за през нощта и ще наемем охрана, която да патрулира наоколо.
Бен подсвирна.
— За това ще трябват пари. За да оградиш четирийсет акра се иска доста ограда.
— Ще ни трябва и административна сграда — добави Райла. — И персонал. Навярно само няколко души като начало.
— Чуйте, защо не ми позволите да ви отворя кредит в банката? — попита Бен. — За начало петдесет хиляди, а ако стане нужда, после ще го увеличим. Ще вземате само колкото ви трябват и за каквото ви трябват. Подписвате чековете и ние ще ви ги осребряваме.