Отне ми малко време докато забележа онова, което Райла искаше да видя, но накрая успях и си поиграх с фокуса, за да го контрастирам. Съществото бе приклекнало и се подпираше на огромната си опашка. Масивното тяло беше почти изправено, а грозната глава постоянно се въртеше настрани, сякаш продължаваше да наблюдава околността.
— Какво мислиш? — попита тя. — Дали е тиранозавър?
— Не знам — отвърнах аз. — Не можем да сме сигурни.
Проблемът разбира се беше, че никой не можеше да е сигурен. Единственото, което изобщо бяхме виждали от които и да е динозаври, бяха техните кости, а в някои случаи и мумифицирани части от кожата им. Визуалната ни представа за тях идваше от художествени изображения, които сами по себе си бяха чудесни, но дори не можеха да претендират за точност.
— Не е rex — казах аз. — Предните му крака са прекалено големи. Може да е трионихид. А може да е друг вид тиранозавър, от който изобщо не сме откривали кости — не можем да сме сигурни, че сме открили вкаменелости от всички различни видове тиранозаври. Но каквото и да е, това е огромно животно. Седи си там, почива си спокойно и се оглежда за нещо, което си струва да схруска.
Продължих да наблюдавам съществото. Освен въртящата се глава, то не помръдваше.
— Предните му крака са прекалено добре развити — рече Райла. — Точно това ме озадачи. Ако бяхме още няколко милиони години по-назад, щях да се изкуша да кажа, че е алозавър. Но тук не се предполага да има алозаври. Вече отдавна трябва да са измрели.
— Може да не са — отвърнах аз. — Държим се така, сякаш знаем цялата история на динозаврите от изкопаемите, които сме открили. Ако откриваме един динозавър в по-стар пласт, а в по-новите — не, ние сме склонни да твърдим, че са измрели. А е възможно просто да не сме попаднали на съответното място в по-късния пласт. Алозаврите може да са съществували чак до самия край.
Подадох бинокъла на Бен и му посочих групата дървета.
— Хей там вляво от тях — казах му аз.
— Аса — рече Райла, — искам да го снимам. Това е първото голямо животно, което виждам.
— Използвай телеобектива — отвърнах аз. — Така ще стане.
— Направих го — възрази тя, — но се получава ужасно замъглено. Поне онова, което можах да видя аз. Предполагам, че същото се отнася и за филма. За да убедя хората от „Сафари“, за да ги накарам да се запалят, трябва да разполагам с контрастни снимки отблизо.
— Можем да опитаме да се приближим — казах аз. — Той е доста далеч оттук, но можем да опитаме.
— Звярът се отдалечава — съобщи Бен. — Изкачва се към хребета. Движи се бързо. Може да преследва нещо.
— По дяволите — ядосано рече Райла. — Вие и вашето прострелване — ето това го е разтревожило.
— На мен не ми изглежда разтревожен — казах аз. — Просто си седеше там. От това разстояние стрелбата едва ли се е чувала силно.
— Но аз трябва да заснема някакво голямо животно — настоя Райла.
— Ще намерим — опитах се да я утеша аз.
— Там има много дребни същества — продължи тя. — Щраусови динозаври и малки стада от животинчета с големината на пуйка. Няколко алкилозавъра. Малки рогати видове. Всевъзможни гущери. Някакви големи костенурки долу при реката, но на кого му пука за големи костенурки? Някакви летящи влечуги. Птерозаври, предполагам. Малко птици. Но нищо ефектно.
— Безсмислено е да преследваме онзи огромен приятел — каза Бен. — Движи се бързо. Сякаш знае къде отива. Със скоростта, с която върви, докато стигнем там, вече ще се е изпарил. Можем малко да се поразходим, щом искаш. Може би ще успеем да открием нещо. Но не трябва прекалено да се отдалечаваме. Следобедът вече напредва и трябва да се върнем преди да започне да се стъмва.
— Най-вероятно след като се стъмни ще сме в по-голяма безопасност, отколкото по което и да е друго време — казах му аз. — Съмнявам се, че някое от онези влечуги би се разтакавало прекалено много щом слънцето залезе. Тогава стават сънливи или поне така се предполага. Студенокръвни са. Температурната им амплитуда е малка. По пладне се скриват някъде, когато слънцето започне да грее силно, и не се разхождат нощем, когато температурата спада.
— Навярно си прав — съгласи се Бен. — Несъмнено си прав. Ти знаеш тези неща. Но що се отнася до мен, ще се чувствам по-спокоен нощем в лагера до буйно пламтящия огън.
— Не можем да сме абсолютно сигурни, че динозаврите не се разхождат нощем — рече Райла. — По една причина: дори не можем да сме сигурни, че със залязването на слънцето температурата ще спадне съществено. И още нещо, има някои свидетелства, че динозаврите може да не са студенокръвни. Някои палеонтолози поддържат сравнително убедителното становище, че те всъщност са топлокръвни.