— Как върви строежът на оградата? — попита той.
— Напредва — отвърнах аз. — Ще свършим през уикенда. Или в събота, или в неделя.
— Предполагам, че се работи на две смени.
— Не знам нищо по въпроса — казах аз. — Оставил съм всичко на Бен.
— Добър човек ли е този Бен?
— Бил ми е приятел през по-голямата част от живота ми — отвърнах аз.
— С ваше позволение ще отбележа, че с Бен сте се справили страхотно с онзи тиранозавър — рече той. — Трябва много кураж, за да се изправиш срещу онези създания. Страхувам се, че аз нямаше да съм в състояние да го сторя.
— Имахме едрокалибрени пушки — отвърнах аз. — Освен това нямаше къде да избягаме.
Влязохме в колата и Райла седна до мен. Тя стисна ръката ми между двете си длани.
— Аз също те обичам — казах аз.
— Забравих да ти кажа какво направихме с филмите — рече тя. — А и ти забрави да ме попиташ. На сигурно място са. В трезора на една нюйоркска банка.
— Веднага щом всичко това се разчуе — каза Къртни, — разпространителите ще се втурнат да ни молят за тях и ще предлагат висока цена.
— Не съм сигурен, че ще искаме да ги продадем — отвърнах аз.
— Ще продадем всичко — възрази Райла, — стига цената да е добра.
Излязох от паркинга. Почти нямаше други коли. Самолетът на Къртни и един друг бяха единствените на пистата. Знаех, че в порутения хангар от срещуположната страна на полето има още няколко самолета на местни собственици.
Два-три километра нататък по пътя и стигнахме до малкия търговски център на края на града — супермаркет, железария, малък универсален магазин, клон на банка, магазин за мъжки дрехи и още няколко магазина.
— Хайде да се отбием тук — рече Къртни. — Настрани от другите коли.
— Разбира се, щом искаш — съгласих се аз. — Но защо?
— Моля те, направи го — настоя той.
Отбих и намерих свободно място в отсамния край на паркинга. Наблизо нямаше други автомобили. Изключих двигателя и се отпуснах на седалката.
— Това е тайна — рече Къртни. — Потръпвам при възможността да ни подслушат.
— Е, давай — казах аз. Погледнах към Райла и видях, че тя е също толкова озадачена, колкото и аз.
Къртни се намести по-удобно.
— Прекарах доста безсънни нощи, за да обмисля твоето положение и в много отношения ми се струва, че би могъл да си уязвим — отвърна той. — О, доколкото мога да преценя, засега този твой проект е напълно законен. Уникален е, разбира се, но е законен. Онова, което ме тревожи обаче, е, че данъчните власти могат да те оберат доста сериозно. Ако всичко върви толкова добре, колкото очаквам, ти ще спечелиш много пари, а когато някой печели много пари, винаги съм се старал да държа колкото е възможно повече от тях в границите на закона.
— Къртни — рече Райла, — не разбирам съвсем…
— Имаш ли някаква представа какъв налог взима данъчното ведомство върху един милион долара? — прекъсна я той.
— Имам груба представа — отвърнах аз, — но само толкова.
— Проблемът е — продължи Къртни, — че вие няма да сте същия тип организация, като големите бизнес корпорации, което да ви позволи данъчни облекчения. Бихме могли да ви регистрираме като корпорация, разбира се, но това ще отнеме много време и си има своите недостатъци. Обаче има една друга възможност. Струва ми се добра и искам да разбера какво мислите вие за нея. Ако не ръководите бизнеса си в Съединените Щати, няма да има проблем. Подоходният данък не се отнася за бизнес извън страната.
— Но ние трябва да останем в Уилоу Бенд — отвърна Райла. — Нашият бизнес е там.
— Не бързай толкова — рече Къртни. — Хайде да помислим малко. Да речем, че използвате пътуването във времето, за да си осигурите резиденция хиляда години назад в миналото, или милион години, или където е най-подходящо. Предполагам, че всяко време преди появата на САЩ ще свърши работа, но може да е най-добре да изберем време преди откриването на Северна Америка от европейците. Ако успеете да откриете някой непринадлежащ на никоя световна сила пустинен остров, разбира се, също става, но аз не съм чувал за такъв. Пък и да има, пак ще сте много далеч от тук. Но ако се върнете назад във времето, както ви предлагам, ще сте съвсем близо до фермата в Уилоу Бенд.
— Не знам — отвърнах аз. — Все пак ще живеем на територия, която след време ще се превърне в част от страната.
— Да, така е — съгласи се Къртни, — и данъчната служба може да се опита да изкопчи нещо от това. Могат да подадат иск, но ако го сторят, струва ми се ще успеем да докажем, че националният суверенитет не се простира безкрайно във времето.