— Аса — рязко рече Райла.
— Прекалено късно е — отвърнах аз. — След малко ще са тук. Тук е друга държава. Ще трябва да ме приемат такъв, какъвто съм.
Прокарах длан по брадичката си и от наболото стърнище се разнесе стържене. Бях доста обрасъл.
Бен се приближи до нас и ни пожела добро утро. Другите очаквателно се подредиха в редица. Къртни пристъпи напред и каза:
— Райла, нали познаваш тези господа.
— Да, разбира се — отвърна Райла. — Но никой от вас не познава моя партньор, Аса Стийл. Извинете го за външния му вид. Тази сутрин имахме проблеми с един мастодонт и…
Възрастният господин с военен вид в края на редицата я прекъсна.
— Извинете, госпожо, но истина ли е това, което виждам? Струва ми се, че по склона се спускат заедно човек и мастодонт. Човекът е хванал хобота на мастодонта, сякаш го води.
— Това е само Хайръм — отвърна Райла. — Той има подход към животните. Твърди, че може да разговаря с тях.
— Значи Хайръм вече е свикнал — рече Бен. — Не му е трябвало много време.
— Тук е от няколко дни — казах аз. — Това е всичко, от което се нуждае.
— Никога не съм виждал такова нещо — каза възрастният военен. — Не мога да повярвам на очите си. Абсолютно невъзможно.
— Аса — рече Райла, — нашият невярващ приятел е майор Хенеси. Майоре, да ви представя моя партньор Аса Стийл.
— Сигурен съм, че сте доволни — рече Хенеси. — Трябва да отбележа, че сте се устроили добре тук.
— На нас ни харесва — отвърнах аз. — По-късно ще ви заведем на разходка, ако имате време.
— Невероятно — продължи Хенеси. — Абсолютно невероятно.
— А това е господин Стюарт — каза Райла. — Господин Стюарт е главен съветник на „Сафари, Инк.“. А това е господин Бойл. Ако си спомням вярно, господин Бойл, вие сте…
— Отговарям за уреждането на пътешествията — поясни Бойл. — Очаквам сафарита за динозаври. Трябва да е огромно предизвикателство.
„В повече отношения, отколкото си мислиш“ — казах си аз. Тоя тип не ми хареса още от пръв поглед.
— След като вече всички се познаваме — рече Стюарт, — защо не се захванем за работа. Бих искал, ако е възможно, да поостанем тук. Много е вълнуващо.
Хенеси се потупа по гърдите.
— Помиришете въздуха — каза той. — Абсолютно чист. Никакво замърсяване. Не съм дишал такъв въздух от години.
— Моля, седнете — каза Райла. — Ще донеса кафе.
— Наистина не трябва да си правите труда — рече Бойл. — Вече закусвахме. А и господин Пейдж ни поднесе кафе точно преди да тръгнем.
— Аз искам малко — язвително отвърна Райла, — а предполагам, също и Аса. Надявах се да ни направите компания.
— Ами разбира се — каза майорът. — С най-голямо удоволствие. Много ви благодаря.
Те заеха столовете около масата и оставиха куфарчетата до себе си с изключение на Стюарт, който намести своето върху масата и започна да вади от него документи.
— Ще трябва да внимавате с Хайръм — каза ми Бен, — С мастодонтите всичко може да е наред, но тук има други животни…
— Разговарял съм с него за това — прекъснах го аз. — Пак ще му кажа.
Райла донесе поднос с чаши и аз влязох в караваната за кафето. Върху кухненската маса имаше нарязан сладкиш и аз взех и него.
Когато се върнах навън, всички седяха около масата и изглеждаха готови да започнат разговора. Край масата бе толкова пренаселено, че трябваше да си взема стол и да седна отстрани.
Майорът се обърна към мен.
— Значи това е Мастодонтия. Приятно място, трябва да отбележа. Бихте ли ми казали как успяхте да изберете толкова прелестно място?
— Най-вече с предчувствие — отвърнах аз. — От онова, което предполагахме за това време. Не ние, разбира се, а геолозите. Това е Сангамон, междуледниковият период между илинойския и уисконсинския ледников период. Предпочетохме го, защото чувствахме, че ще ни е най-познат в сравнение с различните периоди, измежду които можехме да избираме, а и защото климатът би трябвало да е идеален. Но не можем да сме сигурни в това, тъй като не сме стояли тук достатъчно време.
— Удивително — каза майорът.
— Господин Маккалахан — обади се Стюарт, — готов ли сте да започваме?
— Разбира се — отвърна Къртни. — Какво имате предвид?
— Вие разбирате какво искаме — продължи Стюарт. — Бихме желали да уредим правата за нашите сафарита в Креда.
— Не правата — възрази Къртни. — Няма да ви отстъпим правата. Ще ги запазим за себе си. Ще ви дадем ограничен достъп.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш, Къртни? Ограничен достъп ли?
— Мислех за срок от една година — поясни адвокатът. — С условие за подновяване на договора, разбира се.
— Но това няма да си струва парите. Ще трябва да вложим много капитали. Ще трябва да наемем персонал…