— Нито пък аз — рече Бен.
— Но ти си банкер, Бен.
— И все пак съм си селско момче — каза той. — Също като теб. Затова не можем да проумеем.
— Селско момче — повторих аз. — Изминахме дълъг път, откакто заедно скитахме из тези хълмове.
— И то само за последните няколко седмици — рече Бен. — Струваш ми се притеснен, Аса. Какво те тревожи?
— Хайръм — отвърнах аз. — Трябваше да се върне веднага, щом отведеше Стифи от тук.
— Стифи ли?
— Стифи е мастодонтът.
— Ще се върне — успокои ме Бен. — Просто е намерил мармот.
— Не разбираш ли, че ако нещо се случи с Хайръм, с бизнеса ни ще е свършено? — попитах го аз.
— Естествено, знам това — каза той. — Но нищо няма да му се случи. Всичко ще е наред. Самият той е наполовина диво животно.
Останахме там още известно време, взирахме се, но не видяхме никаква следа от Хайръм.
— Връщам се да видя докъде са стигнали — накрая рече Бен.
— Ти върви — отвърнах. — Аз ще отида да потърся Хайръм.
Открих го час по-късно — излизаше от горичката киселици под караваната.
— Къде, по дяволите, беше? — попитах го аз.
— Поговорихме си надълго с Котешкото лице, господин Стийл. С всичките тези разходки през последните няколко дни не му обръщам никакво внимание.
— И той се е почувствал самотен?
— Не — отвърна Хайръм. — Не, каза, че не е. Но няма търпение да се хване за работа. Иска да прокара няколко пътя във времето. Чуди се защо ви трябва толкова много време.
— Хайръм — казах му аз, — искам да поговоря с теб. Може би не разбираш, но ти си най-важната личност в цялото това предприятие: ти си единственият, който е в състояние да разговаря с Котешкото лице.
— Боузър също може да го прави.
— Добре. Може и да е така. Но това не ми върши никаква работа. Аз не мога да разговарям с Боузър.
Изложих му положението. Обясних му го най-внимателно. На практика му начертах диаграми.
Той обеща да се държи добре.
Глава 23
Когато с Хайръм се върнахме вкъщи, Райла и Къртни седяха на масата. Другите ги нямаше. Липсваше и една от колите.
— Бен откара другите на разходка — каза Райла. — Чудехме се какво е станало с теб.
— Търсех Хайръм — отвърнах аз.
— Останах тук, защото има някои неща, за които искам да разговарям с вас — рече Къртни.
— За данъчната служба ли? — попитах аз.
— Не, не за данъчната служба. Те няма да се раздвижат докато не научат за сделката със „Сафари“.
— Как завършиха преговорите? — попитах аз. — Предполагам, че сделката е сключена.
— Не ни трябваше много време — отвърна Къртни. — Те бързат, а ние ги държахме на мушка.
— Един милион за достъп — каза Райла, — и четвърт милион за всеки път във времето. Искат четири пътя. Това са два милиона, Аса.
— За една година — допълни Къртни. — Още не го знаят, но следващата година цената ще се покачи. Дотогава ще сме ги хванали на въдицата.
— И това е само началото — каза Райла.
— Точно за това исках да разговарям с вас — рече Къртни. — Бен разказа ли ви за църковната група?
— Да — отвърнах аз. — Интересували се от времето на Исус.
— Онзи ден при мен дойдоха двама от тях — продължи той. — Бен им казал да разговарят с мен. Проклет да съм, ако мога да ги разбера. Не знам какво искат. Интересуват се, но не казват какво желаят. Не знам дали би трябвало да си губим времето с тях.
— Не ми харесва — казах аз. — Цялата тази работа може да стане опасна. Най-напред би трябвало да се пазим от каквито и да е противоречия. Да внимаваме за образа си пред обществото. Никакви спорни въпроси.
— И аз мисля така — съгласи се Райла. — Така или иначе, в това надали има толкова много пари, а може да ни предизвика главоболия.
— Аз съм на същата позиция — рече Къртни. — Те пак ще дойдат при мен. Ще се опитам да ги поохладя. Тревожи ме и още нещо. Сенатор Абел Фриймор. Той е от Небраска или Канзас, никога не мога да запомня откъде точно. Опитал се да си уговори среща с мен и секретарката ми го отклонила. Но един американски сенатор не може да бъде отклоняван прекалено дълго. През някой от следващите дни ще трябва да разбера какво иска.
— Имаш ли някаква представа? — попита Райла.
— Никаква. Той е голям човек в земеделието, разбира се. Закрилник на бедния онеправдан фермер. И това не е всичко — занимава се и с други въпроси. Опасявам се, че каквото и да има предвид, не е добро.
— Какво друго? — попитах аз.
— Всъщност нищо. Още е прекалено рано. Всички мълчат. Заинтригувани са, разбира се, но все още са изпълнени с естествен скептицизъм. Чакат да видят какво ще стане. Всичко ще се взриви, когато първото сафари се върне с динозавър. Но дотогава ще си имаме работа главно с опортюнисти и мошеници. Например онзи минен инженер, който иска да отиде в района на Черните хълмове и да събере лесното злато. Нямал пари, но щял да ни даде половината от онова, което намери — най-вероятно половината от онова, което ние го накараме да признае, че е намерил. Допадна ми. Привлекателен мошеник. Съвсем безпринципен е и смята, че всички са като него. Каква беше онази твоя идея, Райла, да отидеш в Южна Африка и да събереш всички диаманти от повърхността?