Един ранен следобед седях на градинската маса и пиех бира. Райла бе влязла в караваната да направи салата за вечеря. Мястото беше спокойно, както изглеждаше винаги. На склона под мен видях Хайръм да се изкачва по хълма. Разсеяно го наблюдавах и се огледах за Боузър. Недалеч от Хайръм видях кучето да души тревата, сякаш се бе натъкнало на нещо интересно.
Изведнъж Хайръм нададе уплашен вик и полетя напред, като че се спъна. Той падна на колене, после отново се изправи и започна да маха с крака, сякаш бе попаднал в някаква примка. Боузър тичаше към него с изпънати назад уши. Скочих и се затичах надолу по хълма, като извиках на Райла, но не се обърнах да видя дали ме е чула.
Хайръм запищя без да спира. Той седеше на земята и се превиваше, хванал левия си крак с двете си ръце. До него Боузър се хвърли към нещо в тревата, после рязко дръпна глава и яростно я разклати. В челюстите му имаше нещо и той го разтърсваше. Един поглед ми беше достатъчен, за да разбера какво е.
Стигнах до Хайръм и го сграбчих за раменете, като го накарах да се отпусне назад.
— Пусни си крака — извиках аз. — Легни по гръб. Хайръм преустанови безсмислените си писъци, но ми викна:
— Ухапа ме, господин Стийл. Ухапа ме!
— Лягай по гръб — казах му аз. — Млъквай.
Той легна по гръб, както му бях казал, но не млъкна, а продължи високо да стене.
Извадих джобния си нож и разрязах крачола на левия му крак. Когато дръпнах плата назад, видях потъмняващото петно и двете дупчици, от които блестяха по една ярка капчица кръв. Разрязах крачола по цялата дължина на крака му и го вдигнах, за да разкрия колкото мога повече от бедрото.
— Аса — обади се иззад мен Райла, — Аса. Аса. Аса.
— Намери пръчка — казах й аз. — Каквато и да е пръчка. Трябва да му сложим турникет.
Откопчах колана си и го издърпах от гайките, после го увих около крака над раната. Райла приклекна от другата страна на Хайръм с лице към мен и ми подаде сух клон. Промуших го в колана и започнах да стягам.
— Ето, хвани го — казах аз. — Дръж го стегнат.
— Знам — отвърна тя. — Била е гърмяща змия. Боузър я е убил.
Кимнах. Можех да се досетя за това и от самата рана. Никоя друга североамериканска змия по тези ширини не би могла да причини такава рана.
Хайръм беше поутихнал, но все още пъшкаше.
— Дръж се — казах му аз. — Сега ще те заболи.
Не му дадох време да протестира. Като му казах това, аз просто проявих честност и го предупредих.
Направих дълбок разрез в крака му и свързах двете дупчици. Хайръм изкрещя и се опита да седне. Със свободната си ръка Райла го бутна назад. Наведох лице към раната и започнах да я смуча, усещайки топлия солен вкус на кръвта. Аз смучех и плюех, смучех и плюех. Молех се на Господ в устата ми да няма разкъсани тъкани. Но тези мисли сега не вършеха никаква работа. Щях да сторя същото дори да знаех, че има.
— Той припадна — рече Райла.
Аз смучех и плюех, смучех и плюех. Боузър се приближи до нас, седна тромаво и започна да ни наблюдава. Хайръм простена.
— Идва в съзнание — каза Райла.
Починах си за миг, после продължих да смуча. Накрая престанах. Бях сигурен, че съм изкарал поне част от отровата. Отпуснах се назад върху петите си и протегнах ръка към пръчката. Няколко секунди държах турникета разхлабен, после отново го стегнах.
— Ще вземем една от колите и ще тръгнем за Уилоу Бенд — казах на Райла. — Трябва да намерим помощ за него. Аз ще го пренеса.
— Ще можеш ли да държиш турникета и да го носиш?
— Мисля, че да. — Обърнах се към Хайръм. — Обвий ръцете си около врата ми. Дръж се колкото можеш по-здраво. Ще те нося само с една ръка.
Той сключи ръце около врата ми. Успях да го вдигна и със залитане се заизкачвах по склона. Хайръм беше по-тежък, отколкото си мислех. Райла тичаше пред мен към една от колите. Когато стигнах при нея, тя беше обърнала и ме чакаше. Настаних го на задната седалка и седнах до него.
— Влизай, Боузър — казах аз. Кучето скочи вътре. Колата вече потегляше.
Когато Райла паркира и натисна клаксона, от задната врата на административната сграда наискачаха хора. Изнесох Хайръм от колата. Хърб ни посрещна първи.
— Ухапа го змия — обясних аз. — Гърмяща змия. Извикай линейка.
— Хайде, дай да го нося аз — рече Бен. — В долното ляво чекмедже на бюрото ми има бутилка уиски. Струва ми се, че не си му дал нещо за пиене.