— Нямах време да поразгледам наоколо — продължи Анжел Бланш. — Едва днес намерих време и толкова ми хареса, че реших да посетя спортната зала. Бих искала да опиша всичко това на едни приятели във Франция, които имат училище.
Адам се зачуди. Обяснението й беше съвсем излишно. Прозвуча сякаш се оправдаваше за присъствието си в спортната зала. Но защо ще го прави? Тя имаше пълно право да се разхожда където пожелае из околностите на училището. Изобщо не беше необходимо да се извинява на помощника на градинаря. В главата му отново възникнаха въпроси. Какво правеше тази млада жена в спортната зала?
Той погледна замислено мадмоазел Бланш. Няма да е лошо, ако научи повече за нея. Изкусно и умело той промени държанието си. Продължи да се държи с необходимото уважение, но не чак дотам. Позволи на очите си да й кажат, че е привлекателна млада жена.
— Сигурно ви се струва малко тъпо да работите в девическо училище, мис — каза той.
— Не, не съм много очарована.
— И все пак — продължи Адам, — предполагам, че ви остава свободно време?
Последва кратко мълчание. Като че ли спореше със самата себе си. А сетне той усети със съжаление, че разстоянието между двамата се увеличи.
— О, да — отговори тя, — имам достатъчно свободно време. Условията за работа тук са превъзходни. — Тя кимна и се сбогува, като пое към училищната сграда.
„Правеше нещо в спортната зала“ — помисли си Адам.
Той изчака, докато тя се скри от погледа му, остави работата си, отиде в спортната зала и погледна вътре. Не видя нищо нередно. „Въпреки всичко тя правеше нещо тука“ — помисли пак той.
На излизане пред него неочаквано изникна Ан Шапланд.
— Знаете ли къде е мис Булстрод? — попита тя.
— Мисля, че се е върнала в училището, мис. Току-що говореше с Бригс.
— А вие какво правите в спортната зала? — намръщено попита Ан.
Адам се почувства хванат натясно. Я, какво гадно подозрително подсъзнание имала тази.
— Исках да разгледам — отвърна той с леко обиден тон. — Какво нередно съм направил?
— Не трябва ли да се занимавате с работата си?
— Току-що оправих телената ограда на тенис корта — отговори той и се обърна към сградата зад себе си.
— Това е ново, нали? Сигурно доста са се изръсили. Тук младите госпожици получават най-доброто, нали?
— Те си плащат — отсече сухо Ан.
— Чувам, че им излиза през носа — съгласи се Адам.
Изпита внезапно желание да причини болка, да уязви това момиче. Беше толкова хладнокръвна и самонадеяна. Разгневеше ли се, щеше да му достави истинско удоволствие. Но тя не откликна. Само каза:
— По-добре довършете поправката на телената ограда — и тръгна към училището. На половината разстояние тя забави крачка и се обърна. Адам усилено работеше. Озадаченият й поглед се отмести по посока на спортната зала.
Осма глава
Убийство
I
Сержант Грийн от полицейския участък „Сейнт Сиприан“ в Хърст се прозя по време на нощното си дежурство. Телефонът иззвъня и той вдигна слушалката. След миг поведението му рязко се промени. Започна бързо да пише нещо в бележника си.
— Да? „Медоубенк“? Да… а името? Кажете го буква по буква, моля. С-П-Р-И-Н-Г — „г“ като градина ли? — Ъ-Р. Спрингър. Да. Да, моля ви, погрижете се никой да не пипа нищо. Веднага ще изпратим човек.
Бързо и методично той извърши необходимата процедура.
— „Медоубенк“? — попита на свой ред инспектор Келси. — Това е девическото училище, нали? Кой е бил убит?
— Смъртта на учителката по физкултура — замислено каза Келси. — Звучи като заглавие на трилър от щандовете по гарите.
— Че кой може да я е убил? — попита сержантът. — Звучи неестествено.
— Дори и учителките по физкултура имат свой собствен любовен живот — отвърна инспектор Келси.
— Къде казват, че са намерили тялото?
— В спортната зала. Предполагам, че така наричат физкултурния салон.
— Вероятно — потвърди Келси. — Смъртта на учителката по физкултура във физкултурния салон. Спортно престъпление, а? Била е застреляна, така ли?
— Да.
— Намерили ли са пистолета?
— Не.
— Странно — каза инспектор Келси, събра свитата си и потегли да изпълни задълженията си.
II
Външната врата на „Медоубенк“ бе отворена и отвътре струеше силна светлина. Самата мис Булстрод прие инспектор Келси. Той я познаваше по физиономия, както повечето хора в околността. Дори в мигове на затруднения и несигурност мис Булстрод си оставаше същата — владееща положението и подчинените си.
— Инспектор Келси, мис — представи се той.