— Какво ще искате да направите първо, инспектор Келси? Да отидете в спортната зала или да чуете подробностите?
— Водя лекар — отговори Келси. — Покажете на него и на екипа му къде е тялото, а аз бих желал да поговоря с вас.
— Разбира се. Заповядайте в кабинета ми. Мис Роуън, бихте ли завели лекаря и екипа му в спортната зала? Една от учителките е там, за да следи да не се пипа нищо — добави тя.
— Благодаря, мадам.
Келси последва мис Булстрод в кабинета.
— Кой намери тялото?
— Икономката, мис Джонсън. Едно от момичетата го заболяло ухото и тя станала да се погрижи за нея. Тогава забелязала, че пердетата не са дръпнати както трябва и тъкмо се заела да ги оправя, когато видяла светлина в спортната зала, а там трябва да е тъмно в един часа сутринта — завърши сухите си обяснения мис Булстрод.
— Така, така — каза Келси. — А къде е мис Джонсън сега?
— Тука е. Искате ли да я видите?
— След малко. Бихте ли продължили, мадам?
— Мис Джонсън отишла и събудила друг член от персонала — мис Чадуик. Двете решили да отидат да видят какво става. Докато излизали през страничната врата, чули изстрел и се затичали с всички сили към спортната зала. Когато пристигнали там…
— Благодаря ви, мис Булстрод — прекъсна я инспекторът. — Щом според вас мис Джонсън е на разположение, ще чуя останалото от нея. Но преди това може би ще ми разкажете нещо за убитата.
— Името й е Грейс Спрингър.
— Отдавна ли е тук?
— Не. Дойде този срок. Предишната учителка по физкултура напусна, за да отиде на работа в Австралия.
— А какво знаехте за тази мис Спрингър?
— Препоръките й бяха отлични — отвърна мис Булстрод.
— Не я познавахте лично преди това?
— Не.
— Имате ли някаква представа, дори най-слаба, какво би могло да причини тази трагедия? Нещастна ли беше? Някакви несполучливи връзки?
— Не, доколкото знам — поклати глава мис Булстрод. — Според мене, всичко това е изключително странно. Тя не беше такава жена.
— Човек никога не може да бъде сигурен — мрачно отбеляза Келси.
— Искате ли да доведа мис Джонсън сега?
— Да, ако обичате. След като я изслушам, ще отида във физкултурния… или… как му казвате… спортната зала.
— Това е пристройка към училището от тази година — обясни мис Булстрод. — В съседство е с плувния басейн и в нея има игрище за скуош и други игри. Има помещение за тенис ракетите и стиковете за хокей, както и сушилня за банските костюми.
— Защо според вас мис Спрингър е била в спортната зала посред нощ?
— Нямам представа — категорично отсече мис Булстрод.
— Много добре, мис Булстрод. А сега бих искал да разговарям с мис Джонсън.
Мис Булстрод излезе от стаята и след малко доведе със себе си икономката. След като бе намерила трупа, мис Джонсън бе глътнала доста голяма доза бренди, за да се съвземе, и говореше повече от обикновено.
— Това е инспектор детектив Келси — представи го мис Булстрод. — Стегни се, Елспет, и му разкажи какво точно се случи.
— Толкова е ужасно — започна мис Джонсън, — наистина ужасно. Никога не ми се е случвало такова нещо. Никога! Не бих го повярвала, никога не бих повярвала. И то мис Спрингър!
Инспектор Келси бе проницателен човек. Винаги се отклоняваше от традиционните въпроси, ако някоя фраза му се стореше странна или пък си струваше да разбере повече.
— Значи ви се струва много странно, че именно мис Спрингър е била убита?
— Ами да, инспекторе. Тя беше толкова… ами, толкова яка, знаете ли. Толкова енергична. Беше от онзи тип жени, които биха заловили с голи ръце един-двама крадци.
— Крадци ли? Хм… — промърмори инспектор Келси. — Имаше ли нещо за крадене в спортната зала?
— Ами не, не виждам какво би могло да се открадне от там. Освен бански костюми и спортни принадлежности.
— Някой случаен крадец би задигнал такива неща — съгласи се Келси. — Но според мене не си струва. А между другото, вратата беше ли разбита?
— Ами, всъщност не погледнах — отговори мис Джонсън. — Искам да кажа, че вратата беше отворена, когато пристигнахме там и…
— Не е била разбита — намеси се мис Булстрод.
— Разбирам — продължи Келси. — Значи е бил използван ключ. — Обичаха ли мис Спрингър? — обърна се той към Джонсън.
— Ами, всъщност, не мога да кажа. В края на краищата тя е мъртва.
— Значи не я обичахте — проницателно заключи Келси, като не обърна внимание на деликатността на мис Джонсън.
— Мисля, че никой не я обичаше — продължи мис Джонсън. — Държеше се много властно, разбирате ли. Не се страхуваше открито да противоречи на другите. Но бе много способна и си вършеше сериозно работата. Нали, мис Булстрод.