— Мис Джонсън — припомни й Келси, — е дошла и ви е събудила.
— Знам — отвърна мис Чадуик. — И аз бих сторила същото, ако видех светлина тука. Бих събудила мис Булстрод или мис Ванситарт, или някой друг. Но мис Спрингър не би го направила. Тя беше доста самоуверена и сигурно е предпочела да се справи с натрапника сама.
— Още нещо — продължи инспекторът. — Вие и мис Джонсън сте излезли през страничната врата. Тя отключена ли беше?
— Да.
— Вероятно мис Спрингър я е оставила отворена?
— Изглежда правдоподобно — съгласи се мис Чадуик.
— Значи стигаме до заключението — размишляваше Келси, — че мис Спрингър е видяла светлина тук, във физкултурния салон — спортната зала — или както вие я наричате, и е излязла да провери какво става. А там е имало някой, който я е застрелял.
— И вие ли мислите така? — обърна се той към мис Булстрод, която стоеше неподвижна на вратата.
— Не мисля точно така — отговори мис Булстрод.
— Съгласна съм с първата част на предположението ви. Да кажем, че мис Спрингър е видяла тук светлина и е излязла сама да провери какво става. Това е напълно вероятно. Но че човекът, когото е изненадала я е убил — това ми се струва малко вероятно. Ако някой, който няма работа тук, е бил в залата, то много по-вероятно е той да избяга или поне да се опита да избяга. Защо ще идва някой в спортната зала посред нощ с пистолет? Това е абсурдно. Абсурдно! Тук няма нищо за крадене, да не говорим за нещо, което би станало повод за убийство.
— Смятате, че мис Спрингър е попречила на някаква среща?
— Това е логично и вероятно обяснение — потвърди мис Булстрод. — Но то не разрешава загадката с убийството, нали? Момичетата в моето училище не се разхождат с пистолети, а младите мъже, с които евентуално се срещат, по всяка вероятност също не носят пистолети.
— Най-много джобни ножчета — съгласи се с нея Келси. — Но съществува и друга вероятност — продължи той. — Да допуснем, че мис Спрингър е дошла да се срещне с някой мъж…
— А, не — изхили се изведнъж мис Чадуик. — А, не, не и мис Спрингър.
— Нямам предвид задължително любовна среща — сряза я инспекторът. — Според мен убийството е предумишлено. Някой е искал да убие мис Спрингър, уредили са си среща тук и той я е застрелял.
Девета глава
Котка сред гълъбите
Писмо от Дженифър Сътклиф до майка й:
„Мила мамо,
Снощи тук бе извършено убийство — мис Спрингър, учителката по физкултура. Станало е в полунощ.
Дойде полиция и тази сутрин разпитват всички.
Мис Чадуик ни предупреди да не казваме на никого, но си помислих, че ти сигурно ще искаш да го знаеш.
II
„Медоубенк“ бе достатъчно известно учебно заведение, за да бъде удостоено с вниманието на началника на полицията. Докато се извършваха рутинните разпити, мис Булстрод не седя със скръстени ръце. Обади се на един голям началник от пресата и на държавния секретар на вътрешните работи — нейни лични приятели. В резултат на тези действия пресата отдели твърде малко място на събитието. Учителката по физкултура била намерена мъртва във физкултурния салон. Била застреляна, но не е уточнено дали случайно или умишлено. Повечето от кратките съобщения съдържаха нотка на извинение, сякаш самата учителка по физкултура не е внимавала достатъчно.
Ан Шапланд цял ден писа писма до родители. Мис Булстрод побърза да предупреди ученичките си да мълчат за случилото се. Съзнаваше, че това е загуба на време. Малко или повече потресаващи описания сигурно щяха да разтревожат родители и опекуни. Тя възнамеряваше нейното умерено и разумно обяснение да стигне до тях по същото време.
По-късно същия следобед се състоя тайно съвещание между нея, мистър Стоун — началника на полицията, и инспектор Келси. Полицията бе действала изключително предпазливо и бе оставила представителите на печата свободно да размишляват по убийството. Това даде възможност на полицаите да извършват разпитите без много шум и външна намеса.
— Много съжалявам за случилото се, мис Булстрод, наистина много съжалявам — каза началникът на полицията. — Предполагам, че това е… ами… лошо за вас.
— Да, убийството в кое да е училище е нещо неприятно — потвърди мис Булстрод. — Но сега няма смисъл да обсъждаме този въпрос. Ще устоим, както сме устоявали и на други бури, в това не се съмнявайте. Единственото, за което се надявам, е въпросът да бъде разяснен бързо.
— Няма причина да не бъде, а? — обърна се Стоун към Келси.
— Може да помогне, ако проучим биографията й — каза Келси.