— Мислите ли? — попита сухо мис Булстрод.
— Някой може да загази заради нея — предположи Келси.
Мис Булстрод не отговори.
— Мислите ли, че има някаква връзка с училището? — попита началникът на полицията.
— Инспектор Келси действително мисли така — каза мис Булстрод. — Само че се опитва да не нарани чувствата ми.
— Наистина мисля, че има връзка с „Медоубенк“ — бавно изрече инспекторът. — Така или иначе мис Спрингър е имала свободно време както всички останали учителки. Могла е да си уреди среща с някого и е избрала каквото си иска място. Но защо да избира тъкмо физкултурния салон и то посред нощ?
— Възразявате ли, ако претърсим района на училището, мис Булстрод? — попита началникът на полицията.
— Нямам никакви възражения. Предполагам, че ще търсите пистолета или револвера, или нещо друго.
— Да. Бил е използван пистолет, изработен в чужбина.
— В чужбина — повтори замислено мис Булстрод.
— Известно ли ви е някой от персонала или ученичките да притежава такъв пистолет?
— Определено не — отговори мис Булстрод. — Напълно съм сигурна, че никоя от ученичките не притежава подобна вещ. Багажът им се преглежда при пристигане и ако се забележи такова нещо, ще се вдигне доста шум. Но моля ви, инспектор Келси, действайте както намерите за най-добре в това отношение. Виждам, че днес хората ви претърсват околностите на училището.
— Да — кимна с глава инспекторът и продължи. — Бих искал да задам няколко въпроса и на останалите дами от вашия персонал. Някоя от тях може да е чула някаква забележка от страна на мис Спрингър, която би ни послужила като улика. Или да е забелязала нещо необичайно в поведението й. — Той замълча за миг, сетне продължи. — Същото се отнася и за ученичките.
— Възнамерявам да кажа няколко думи на момичетата тази вечер след молитва — каза мис Булстрод. — Ще ги помоля, ако знаят нещо във връзка със смъртта на мис Спрингър, да дойдат и да споделят с мен.
— Много разумна идея — отбеляза началникът на полицията.
— Но не трябва да забравяте — продължи мис Булстрод, — че някои от момичетата ще си придадат важност и ще преувеличат някоя случка, дори е възможно да измислят някоя история. Момичетата вършат странни неща — но предполагам, че сте свикнали с такъв вид самоизява.
— Имал съм подобни случаи — отговори инспектор Келси. — А сега, моля ви, дайте ми списък на учителския състав, както и на помощния персонал.
III
— Прегледах всички шкафчета в спортната зала, сър.
— И не намери нищо? — попита Келси.
— Не, сър, нищо съществено. Имаше чудати неща, но нищо, което да ни послужи.
— И всички бяха отключени, така ли?
— Шкафчетата се заключват. Имаше ключове в ключалките, но нито едно не беше заключено.
Келси огледа замислено голия под. Тенис ракетите и стиковете за голф бяха подредени на стойките си.
— Ами добре. Ще отида в училището да поговоря с персонала.
— Мислите ли, че е дело на вътрешен човек, сър?
— Не изключвам подобна вероятност — отвърна Келси. — Никой освен двете учителки Чадуик и Джонсън, както и момичето с болното ухо няма алиби. На теория всички останали са спали, но няма кой да потвърди това. Момичетата имат отделни стаи, персоналът също, разбира се. Всяка една от тях, включително и мис Булстрод биха могли да излязат и да се срещнат с мис Спрингър там или да я проследят. След като е застреляла мис Спрингър, извършителката на деянието би могла тихо да се промъкне през храстите и през страничната врата и отново да си легне необезпокоявана, а след това да бъде дадена тревога. Само че мотивът ме озадачава. Да, мотивът. Освен ако тук не става нещо, за което още нищо не знаем, мотив за престъплението няма.
Келси излезе от спортната зала и бавно се отправи към училището. Макар че работният ден беше свършил, старият Бригс, градинарят, копаеше някаква цветна леха и се изправи, като видя инспектора.
— Работиш до късно — усмихна се Келси.
— Аха — отговори Бригс. — Младите нищо не разбират от градинарство. Пристигат в осем и си вдигат чуковете в пет — смятат, че всичко са свършили. Но човек трябва да следи атмосферните условия; в някои дни можеш изобщо да не излизаш в градината, но има дни, когато можеш да работиш от седем сутринта до осем вечерта. Е, ако обичаш градината и ако изпитваш гордост при вида й.
— Трябва да се гордееш с тази градина — каза Келси. — Не съм виждал по-добре поддържано място напоследък.
— Така е — отговори Бригс. — Но пък и ми провървя. С мен работят няколко момчета, само че не вършат много работа. Повечето младежи не искат да се занимават с тази работа. Всички отиват във фабриките или стават чиновници. Не искат да си цапат ръцете с честен труд по земята. Но както казвам, провървя ми. Сега тук работи един млад мъж, който дойде и предложи услугите си.