— Наскоро ли? — попита инспектор Келси.
— В началото на срока — отговори Бригс. — Адам се казва. Адам Гудмън.
— Не съм го виждал наоколо — каза Келси.
— Днес поиска свободен ден — отвърна Бригс. — Разреших му. Няма да може да свърши много работа, защото вашите хора газят навсякъде.
— Все някой трябваше да спомене за него — отбеляза троснато Келси.
— Какво да ви каже за него?
— Той не е в списъка ми — отговори инспекторът.
— Списъка с имената на хората, които работят тук, имам предвид.
— Ами утре можете да го видите, сър — каза Бригс.
— Не че ще ви каже кой знае какво според мене.
— Човек никога не знае — отвърна инспекторът.
Силен млад мъж, който е предложил услугите си в началото на срока. Келси си помисли, че това е първото необичайно нещо, на което попада тук.
IV
Момичетата започнаха да излизат една по една от залата за молитви както всяка вечер, но мис Булстрод ги спря, като вдигна ръка.
— Имам да ви кажа нещо. Както знаете, мис Спрингър снощи е била застреляна в спортната зала. Ако някоя от вас е чула или видяла нещо през изминалата седмица, нещо, свързано с мис Спрингър, което ви е озадачило, нещо, което мис Спрингър или някой друг е казал и ви се е сторило важно, бих искала да ми кажете. Може да дойдете в кабинета ми по всяко време тази вечер.
— Ох — въздъхна Джулия Ъпджон, докато момичетата излизаха, — как ми се иска да знаехме нещо! Само че не знаем, нали, Дженифър?
— Не — отвърна Дженифър, — разбира се, че не знаем.
— Мис Спрингър беше толкова обикновена — добави тъжно Джулия, — прекалено обикновена, за да бъде убита по този загадъчен начин.
— Не мисля, че е толкова загадъчен — отбеляза Дженифър. — Това е работа на крадец.
— Който е искал да открадне тенис ракетите ни саркастично добави Джулия.
— Може някой да я е изнудвал — предположи с надежда едно от другите момичета.
— За какво? — попита Дженифър.
Но никоя от тях не можа да измисли причина, поради която биха изнудвали мис Спрингър.
V
Инспектор Келси започна разпита на персонала с мис Ванситарт. „Красива жена“ — помисли си той, като я огледа. Вероятно на четиридесет или малко повече; висока, добре сложена, посивялата й коса, подредена с вкус. Изпълнена с достойнство, самообладание и самочувствие. Напомни му малко за самата мис Булстрод — типична директорка на училище. Независимо от всичко, размишляваше той, у мис Булстрод имаше нещо, което липсваше на мис Ванситарт. Мис Булстрод можеше да действа неочаквано, докато такова нещо бе изключено от страна на мис Ванситарт.
Последваха рутинни въпроси и отговори. Всъщност мис Ванситарт не бе видяла нищо, не бе забелязала нищо, не бе чула нищо. Според нея мис Спрингър си бе вършила работата отлично. Е, понякога се държала малко безцеремонно, но в рамките на допустимото. Като личност не била особено привлекателна, но това не се очаквало от една учителка по физкултура. Всъщност, по-добре било учителките да не са привлекателни. Не било необходимо учителките да предизвикват различни чувства у ученичките. Мис Ванситарт излезе, след като не съобщи нищо съществено.
— Не вижда никакво зло, не чува за никакво зло, не мисли за зло. Също като маймуните — отбеляза сержант Пърси Бонд, който помагаше на инспектор Келси при разпита.
— Точно така, Пърси — ухили се Келси.
— Има нещо в тези учителки, което ми разваля настроението — продължи сержант Бонд. — Тероризират ме още от дете. Толкова са високомерни и превзети, че никога не можеш да разбереш на какво се мъчат да те научат.
Следващата беше Айлийн Рич. Грозна като греха — беше първата реакция на инспектор Келси. След известно време забеляза, че тя притежава някакъв чар. Започна да задава традиционните си въпроси, но отговорите не бяха толкова традиционни, колкото очакваше. След като отговори, че не е чула и забелязала нищо особено, което някой да е споменавал относно мис Спрингър или което самата тя да е казвала, следващият отговор на Айлийн Рич дойде съвсем неочаквано. Той бе попитал:
— Известно ли ви е някой да е имал зъб на мис Спрингър?
— А, не — бързо отговори Айлийн Рич. — Човек не би могъл да има зъб на човек като нея. Според мен в това се състоеше и трагедията й. Тя не беше човек, когото бихте мразили.
— Какво по-точно искате да кажете, мис Рич?
— Искам да кажа, че тя не бе човек, когото някой би искал да премахне. Всичко, което правеше, както и самата тя, беше повърхностно. Тя дразнеше хората. Често си разменяше с тях остри думи, но това нищо не означаваше. Никой не го приемаше навътре. Убедена съм, че не е била убита заради самата нея, ако разбирате какво имам предвид.