— Може би е смятала, че французойката я шпионира — предположи Бонд.
— Да, но защо ще мисли така? Какво значение има дали я е шпионирала, освен ако не се е страхувала, че Анжел Бланш може да открие нещо там? Кой остана? — добави той.
— Двете млади учителки — мис Блейк и мис Роуън, както и секретарката на мис Булстрод.
Мис Блейк бе млада, пряма, с овално, добродушно лице. Преподаваше по ботаника и физика. Не каза нищо съществено. Била виждала мис Спрингър много рядко и нямала представа какво може да е довело до нейната смърт.
Мис Роуън, както подобава на човек, завършил психология, изрази някои свои виждания. Според нея било твърде вероятно мис Спрингър да се е самоубила.
— Но защо да го прави? — повдигна вежди инспектор Келси. — Нещастна ли беше?
— Тя беше агресивна — отвърна мис Роуън, като се наведе напред и надникна над дебелите стъкла на очилата си. — Много агресивна. Смятам, че това е важно. Това е защитен механизъм, за да скрие комплекса си за малоценност.
— От всичко казано досега — отбеляза инспектор Келси, — се вижда, че е била много самоуверена.
— Прекалено самоуверена — мрачно потвърди мис Роуън. — А някои от нещата, които е казала, потвърждават изводите ми.
— Кои например?
— Намекваше, че хората не са „онова, което изглеждат“. Спомена, че в последното училище, в което бе работила, разобличила някого. Директорката обаче се оказала жена с предразсъдъци и отказала да чуе разкритията й. Спомена също, че и няколко от учителките били „против нея“. Разбирате ли какво означава това, инспекторе? — Мис Роуън едва не падна от стола — толкова развълнувано се наведе напред. Кичури права коса се посипаха върху лицето й. — Мания за преследване в начален стадий.
Инспектор Келси отговори, че мис Роуън може да има право, но че той не приема версията за самоубийство, освен ако тя не му обясни как мис Спрингър е успяла да се застреля от четири фута разстояние, след което пистолетът е изчезнал безследно.
Мис Роуън раздразнено отвърна, че полицията е прословута с предразсъдъците си относно психологията.
После мястото й зае Ан Шапланд.
— Е, мис Шапланд — запита инспектор Келси, като оглеждаше с одобрение спретнатия й, делови вид. — Каква светлина можете да хвърлите по случая?
— Боя се, че абсолютно никаква. Аз имам отделен кабинет и рядко се срещам с другите учителки. Но всичко това е невероятно!
— Защо точно мислите, че е невероятно?
— Ами, преди всичко фактът, че мис Спрингър е била застреляна. Да предположим, че някой е влязъл с взлом във физкултурния салон и тя е отишла да провери кой е там. Добре, но кой ще влиза с взлом във физкултурния салон?
— Младежи, вероятно местни хора, които са искали да вземат някои спортни принадлежности или така, за развлечение.
— Ако е така, все си мисля, че мис Спрингър би викнала: „Я да видя сега, какво правите тука? Веднага изчезвайте“ и те би трябвало да изчезнат.
— Не ви ли е минавало през ума, че мис Спрингър е имала някакво по-особено отношение към спортната зала?
— По-особено отношение ли? — озадачено попита Ан Шапланд.
— Имам предвид — не я ли смяташе за свое владение? Мразеше ли други да влизат там?
— Не зная за такова нещо. Защо да мисли така? Залата е само част от училището.
— Вие самата не сте ли забелязали нещо? Не сте ли изпитвали чувството, че ако отидете там, тя се ядосва, или нещо подобно?
— Ходила съм само няколко пъти — поклати глава Ан Шапланд. — Доста съм заета. Мис Булстрод ме изпрати един-два пъти, за да съобщя нещо на някое от момичетата. И това е всичко.
— Не знаехте ли, че мис Спрингър не е разрешила на мадмоазел Бланш да влезе там?
— Не, не съм чувала подобно нещо. А, всъщност, да. Мадмоазел Бланш беше много ядосана един ден, но тя е малко докачлива. Била влязла в часа по рисуване и учителката й казала нещо неприятно. Разбира се, тя няма много работа… Имам предвид мадмоазел Бланш.
Преподава само един предмет — френски, и разполага с доста свободно време. Мисля — поколеба се Ан Шапланд, — мисля, че тя е много любопитна.
— Допускате ли, че когато е отишла в спортната зала, тя е пъхнала нещо в някое шкафче?
— В някое от шкафчетата на момичетата ли? Ами, не е изключено. Би се позабавлявала по този начин.
— Мис Спрингър имаше ли свое шкафче там?
— Да, разбира се.
— Ако мис Спрингър е заловила мадмоазел Бланш да бърка в шкафчето й, сигурно се е ядосала.
— Естествено!
— Знаете ли нещо за личния живот на мис Спрингър?
— Не мисля, че някой знае нещо — отговори Ан. — Чудя се дали изобщо е имала такъв.