Държанието на Адам изведнъж се промени. Предизвикателството и намусеността му се изпариха. Стана тих и почтителен. Извади нещо от джоба си и го подаде на инспектора. Келси го погледна и леко вдигна вежди. После вдигна глава.
— Няма да имам нужда от тебе, Барбар — каза той.
Дискретният млад полицай стана и излезе, като умело прикри изненадата си.
— Аха — измърмори Келси, като замислено оглеждаше Адам. — Ето значи кой сте вие? И какво, по дяволите, правите…
— В девическо училище ли? — довърши младият човек мисълта му. Гласът му пак прозвуча предизвикателно, но после се засмя. — Наистина това е първата ми задача от този род. Не приличам ли на градинар?
— Не приличате на тукашните градинари. Те обикновено са по-възрастни. Разбирате ли нещо от градинарство?
— Доста. Майка ми бе добра градинарка. Типично за англичанка. Тя се погрижи да остави достоен заместник.
— И какво по-точно става в „Медоубенк“, за да сте там?
— Всъщност, не знаем какво става в „Медоубенк“. Моята задача е само да наблюдавам. Или поне беше — до снощи. Убийство на учителка по физкултура. Не се вмества в училищната програма.
— Но се случва — въздъхна инспектор Келси. — Всичко може да се случи навсякъде. Разбрах това. И все пак мисля, че този случай е доста необичаен. Какви са причините за всичко това?
Адам му разказа. Келси слушаше с интерес.
— Несправедливо се отнесох с онова момиче — отбеляза той. — Но съгласете се, че историята й звучеше прекалено фантастично, за да бъде истина. Скъпоценни камъни на стойност между половин и един милион лири стерлинги? На кого казвате, че принадлежат?
— Уместен въпрос. За да му се отговори, трябва да се съберат цял рояк юристи по международно право и те вероятно няма да са на едно мнение. Въпросът може да бъде оспорван от много страни. До преди три месеца те са принадлежали на Негово височество принц Али Юсуф от Рамат. Но сега? Ако се появят в Рамат, те ще принадлежат на настоящото правителство — ще се погрижат за това. Али Юсуф може да ги е завещал на някого. В такъв случай зависи как ще се изпълни завещанието и дали няма някой да го оспори. Може да принадлежат на семейството му. Но в действителност, ако вие или аз ги намерим на улицата и ги сложим в джоба си, те практически ще принадлежат на нас. Ако, разбира се, не съществува някакъв законен механизъм, който да ни ги вземе. Сигурно ще опитат, международното право е ужасно заплетено…
— Искаш да кажеш, че който ги намери — негови са — попита инспектор Келси, като поклати неодобрително глава. — Не е много почтено — добави поучително той.
— Не — потвърди Адам. — Не е почтено. И затова по дирите им са немалко групировки. Нито една от тях не страда от скрупули. Разчуло се е, разбирате ли. Може да е слух, може да е истина, но се говори, че са измъкнати от Рамат точно преди революцията. А по въпроса как — съществуват няколко версии.
— Но какво общо има „Медоубенк“? Заради малката разглезена принцеса ли?
— Принцеса Шаиста, първа братовчедка на Али Юсуф. Да. Някой може да се опита да й предаде стоката или да се свърже с нея. Според мен около училището се въртят разни съмнителни личности. Например някаква мисис Колински, която е отседнала в „Гранд хотел“. Изключително важна птица от така наречената международна паплач. Нищо криминално, всичко е напълно законно, почтено, но събира много полезна информация. После една жена от Рамат, която танцува в кабаре. Узнахме, че работи за едно чуждо правителство. Не знаем къде е тя сега; дори не знаем как изглежда, но се говори, че се навърта в тази част на света. Не ви ли се струва, че всичко се върти около „Медоубенк“? А снощи беше убита мис Спрингър.
Келси кимна замислено.
— Истинска бъркотия — отбеляза той, като се поколеба за миг. — Виждате ли, онези филми, които дават по телевизията… толкова пресилени — така поне си мислим… не допускаме, че може да се случи в действителност. И наистина не се случва — поне в нормалния ход на нещата.
— Тайни агенти, грабеж, насилие, убийство, кръстосан разпит — съгласи се Адам. — Безумно, но такива неща съществуват в живота.
— Но не и в „Медоубенк“! — изтръгна се спонтанно от Келси.
— Разбирам какво имате предвид — отвърна Адам. — Обида за ранга на училището.
Последва мълчание, а сетне инспектор Келси попита:
— А ти какво мислиш, че се е случило снощи?
Адам изчака и каза бавно:
— Спрингър е била в спортната зала посред нощ. Защо? Трябва да започнем от тук. Няма смисъл да се чудим кой я е убил, докато не разберем защо е била там по това време. Да допуснем, че въпреки безукорния си, изпълнен с движение живот, тя е имала проблеми със съня си, станала е, погледнала е през прозореца и е видяла светлина в спортната зала. Нейният прозорец гледа натам, нали?