Келси кимна утвърдително.
— И тъй като бе силна и безстрашна жена, тя отишла да види какво става. Заварила е там някой, който е правел — какво? Не знаем. Но бил хванат толкова натясно, че я е застрелял.
Келси отново кимна.
— Мислим, че така е станало — каза той. — Само че последното, което казахте, малко ме озадачава. Човек не стреля задължително, за да убива. Не се подготвя за такова нещо, освен ако…
— Освен ако не става дума за нещо голямо. Съгласен съм! Можем да го наречем случая с Невинната Спрингър, която е застреляна в изпълнение на служебния си дълг. Но съществува и друга вероятност. Спрингър получава по някакъв начин информация, отива да работи в „Медоубенк“ или така й нареждат шефовете й — заради образованието й… Тя изчаква някоя подходяща нощ, промъква се в спортната зала (тук отново се препъваме във въпроса защо?). Някой я проследява… или я чака… някой с пистолет, който е готов да го използва… Но отново — защо? За какво? Всъщност какво, по дяволите, има в тази спортна зала? Не мога да си представя какво би могло да бъде скрито там.
— Нищо не е имало скрито там, гарантирам. Преровихме всичко — шкафчетата на момичетата, шкафчето на мис Спрингър. Най-различни спортни принадлежности — всички напълно нормални и необходими. Освен това постройката е съвсем нова! Там не е имало никакви скъпоценни камъни.
— Дори и да е имало нещо, може да е било преместено, разбира се. От убиеца — отбеляза Адам. — Другата вероятност е, че спортната зала е била използвана като място за срещи — от мис Спрингър или някой друг. Удобна е за такова нещо. Сравнително далече от училището. И същевременно ако някой бъде забелязан да отива там, винаги може да отговори, че е видял светлина и така нататък, и така нататък. Да допуснем, че мис Спрингър е отишла там, за да се срещне с някого. Скарали са се и е била застреляна. Или друг вариант — мис Спрингър забелязва, че някой излиза от училището, проследява го и вижда или научава нещо, което не трябва.
— Не съм я виждал преди да умре — каза Келси, — но от начина, по който всички говорят за нея, стигнах до извода, че си е пъхала носа навсякъде.
— И на мене това ми се струва най-вероятното обяснение — съгласи се Адам. — Който много пита — бързо остарява. Мисля, че именно любопитството я е отвело в спортната зала.
— Но ако е имала среща, тогава… — поде Келси.
Адам започна да кима енергично.
— Да. В такъв случай в училището има някой, който заслужава по-подробно внимание от наша страна. Котка сред гълъбите, така да се каже.
— Котка сред гълъбите — повтори Келси, поразен от израза. — Една от учителките, мис Рич каза нещо подобно днес.
Той потъна в размисъл в продължение на една-две минути.
— Този срок три нови дами са попълнили персонала — каза той. — Шапланд, секретарката. Бланш, учителката по френски език и самата мис Спрингър. Тя е мъртва, затова я изключвам. Ако има котка сред гълъбите, тогава е най-вероятно да е една от двете. — Той погледна към Адам с очакване. — Имате ли някакви предположения относно другите две?
Адам се замисли.
— Един ден хванах мадмоазел Бланш да излиза от спортната зала с виновно изражение на лицето. Сякаш беше вършила нещо нередно. Аз обаче бих заложил на другата — Шапланд. Тя е хладнокръвна и има мозък в главата си. Бих се поразровил в миналото й, ако бях на ваше място. Защо, по дяволите, се смеете?
— Тя подозира вас — ухили се Келси. — Хванала ви, като излизате от спортната зала и държанието ви й се сторило странно!
— По дяволите! — изруга с възмущение Адам. — Какво нахалство!
Инспектор Келси възвърна авторитетния си вид.
— Въпросът е там — обясни той, — че високо ценим „Медоубенк“. Училището е първокласно. Мис Булстрод е прекрасна жена. Колкото по-скоро разнищим тази история, толкова по-добре ще бъде за училището. Искаме да разясним нещата и да възвърнем престижа на „Медоубенк“.
Той замълча и погледна замислено Адам.
— Мисля — продължи той, — че ще трябва да кажем на мис Булстрод кой сте. Тя ще си държи езика зад зъбите — не се съмнявайте в това.
Адам поразмисли за миг. Сетне кимна с глава.
— Добре — съгласи се той. — При тези обстоятелства мисля, че това е почти неизбежно.
Дванадесета глава
Нови лампи за стари
I
Мис Булстрод притежаваше още едно качество, с което превъзхождаше останалите жени. Умееше да слуша.
Тя изслуша мълчаливо инспектор Келси и Адам. Дори не повдигна учудено вежди. Накрая произнесе една-единствена дума.