— Забележително.
„Вие сте забележителна“ — помисли си Адам, но не го каза на глас.
— В такъв случай — попита мис Булстрод направо, без да заобикаля същината на въпроса, — какво искате да направя?
Инспектор Келси се изкашля.
— Въпросът се състои в следното — каза той. — Желаем да бъдете напълно осведомена — заради доброто име на училището.
Мис Булстрод кимна в знак на съгласие.
— Естествено — отвърна тя, — училището е моята първа грижа. И така трябва да бъде. Аз съм отговорна за здравето и безопасността на моите ученички, както и за персонала ми, само че в по-малка степен. И бих искала да добавя, че ако се пише и говори възможно най-малко за смъртта на мис Спрингър, толкова по-добре за мене. Разсъждавам от чисто егоистични подбуди, въпреки че смятам, че училището е от голямо значение не само за мене. Съзнавам, че ако на вас ви е необходима пълна прозрачност на случая, то налага се да го направите. Но така ли е?
— Не — отговори инспектор Келси. — В този случай, предпочитам да не се вдига шум. Разследването ще бъде отложено и ние ще разпространим версия, че е дело на местен човек. Младежи главорези или както сега ги наричат — малолетни престъпници, въоръжени, натискат спусъка. Такива обикновено носят ножове, но някои наистина докопват пистолети. Мис Спрингър ги изненадва. Те я застрелват. Бих искал да разпространим тази версия, а после тихо да продължим да си вършим работата. Пресата не може да ни помогне. Но, разбира се, „Медоубенк“ е известно учебно заведение. Убийство в „Медоубенк“ — това е страхотна новина.
— Мисля, че ще мога да ви помогна в това отношение — каза отривисто мис Булстрод. — Имам няколко влиятелни връзки. — Тя се засмя и изброи имена, между които държавния секретар на вътрешните работи, двама вестникарски босове, един епископ и министъра на образованието. — Ще направя каквото мога. — Тя погледна Адам. — Вие съгласен ли сте?
Адам заговори бързо.
— Да, разбира се. Вие винаги искате нещата да протичат гладко и тихо.
— Ще продължавате ли да сте градинар? — поиска да узнае мис Булстрод.
— Ако нямате нищо против. По този начин ще бъда в центъра на събитията. А и ще мога да наблюдавам какво става.
Сега вече мис Булстрод вдигна вежди.
— Надявам се, че не очаквате да станат още убийства?
— Не, не.
— Радвам се да го чуя. Съмнявам се дали училището ми ще оцелее след две убийства в един и същи срок.
Тя се обърна към Келси.
— Хората ви свършиха ли със спортната зала? Неприятно е, че не можем да я използваме.
— Свършихме там. Всичко е чисто като в аптека — имам предвид от наша гледна точка. Независимо какви са били подбудите за убийството, там нямаше нищо, което да ни помогне. Това е само една спортна зала с необходимите спортни принадлежности.
— Нищо ли не открихте в шкафчетата на момичетата?
Инспектор Келси се засмя.
— Е, намерихме едно друго… една книга… френска… казва се „Кандид“… с… илюстрации. Скъпа книга.
— Аха — каза мис Булстрод. — Ето къде я била скрила! Книгата е на Жизел д’Обри, предполагам.
Уважението, което Келси изпитваше към мис Булстрод, нарасна.
— Нищо не пропускате, мадам — отбеляза той.
— „Кандид“ няма да й навреди — каза мис Булстрод. — Това е класически роман. Конфискувам някои видове порнография. А сега да се върнем на първия ми въпрос. Вие ме успокоихте относно разгласяването на случая в печата. А училището може ли да ви помогне по някакъв начин? Аз самата мога ли да помогна с нещо?
— Мисля, че в момента не можете. Единственото, което искам да зная, е коя е причината за безпокойството ви този срок? Някаква случка? Или определен човек?
Мис Булстрод помълча миг-два. Сетне бавно изрече:
— Отговорът ми буквално гласи: Не зная.
— Но имате чувството, че нещо не е наред? — бързо вметна Адам.
— Да — само чувството. Нищо определено. Не мога да посоча определен човек или някаква случка… освен…
Тя замълча за миг и после каза:
— Имам чувството… имах чувството тогава… че пропуснах нещо, което не биваше да пропускам. Нека да обясня.
Тя разказа накратко случката с мисис Ъпджон и обезпокоителното неочаквано пристигане на лейди Вероника.
Адам слушаше с интерес.
— Позволете ми да изясним въпроса, мис Булстрод. Мисис Ъпджон поглежда през прозореца, откъдето се вижда чакълената алея за колите и разпознава някого. В това няма нищо особено. Вие имате над стотина ученички и не е за чудене, ако мисис Ъпджон е видяла някой познат родител или роднина. Но вие определено смятате, че тя е била смаяна, когато е познала тази личност и че всъщност това е бил някой, когото най-малко е очаквала да види в „Медоубенк“?