— Да, изпитах точно такова усещане.
— А после през прозореца, който гледа в срещуположната посока, видяхте майката на една от ученичките ви доста пийнала и това съвсем отвлече вниманието ви от онова, което говореше мисис Ъпджон.
Мис Булстрод кимна.
— Тя говори в продължение на няколко минути, така ли?
— Да.
— И когато отново започнахте да се вслушвате в думите й, тя разказваше за шпионажа и разузнаването, което е вършила по време на войната преди да се омъжи.
— Да.
— Може би точно там е връзката — замислено каза Адам. — Видяла е някого, когото е познавала по време на войната. Родител или роднина на някоя от ученичките ви или член на учителския състав.
— Едва ли е била някоя от учителките — възрази мис Булстрод.
— Възможно е.
— По-добре да се свържем с мисис Ъпджон — предложи Келси. — Колкото може по-скоро. Имате ли адреса й, мис Булстрод?
— Естествено. Само че мисля, че в момента е в чужбина. Почакайте, сега ще разбера.
Тя натисна два пъти копчето на бюрото си, после нетърпеливо отиде до вратата и викна на едно момиче, което вървеше по коридора:
— Пола, кажи на Джулия Ъпджон да дойде при мене.
— Добре, мис Булстрод.
— По-добре да изляза преди да е дошло момичето — каза Адам. — Няма да бъде уместно, ако ме види, че помагам на инспектора в разпитите. Уж ме е извикал тука, за да ме разпита подробно. След като е установил, че няма за какво да се хване за мене, ми е казал да си вървя.
— Вървете си и не забравяйте, че ще ви държа под наблюдение! — изръмжа Келси, като се подсмихваше.
— Между другото — обърна се Адам към мис Булстрод, спирайки на вратата, — ще имате ли нещо против, ако малко злоупотребя със службата си тука? Ако например се сприятеля повече с някого от персонала ви?
— С кого по-точно от персонала ми?
— Ами… например с мадмоазел Бланш.
— Мадмоазел Бланш? Мислите, че тя…
— Мисля, че й е доста скучно тука.
— Аха! — сериозно каза мис Булстрод. — Може би сте прав. А с някоя друга?
— Имам богат избор — весело отвърна Адам. — Ако ви се стори, че някоя от ученичките ви се държи глупаво или се измъква по работа в градината, моля ви, знайте, че намеренията ми са чисто служебни — ако мога да се изразя така.
— Мислите, че някои от момичетата биха могли да знаят нещо?
— Всеки знае по нещо — отговори Адам, — дори и да е нещо, което той самият не подозира, че знае.
— Може би имате право.
На вратата се почука и мис Булстрод викна:
— Влез.
Появи се Джулия Ъпджон, съвсем задъхана.
— Влез, Джулия.
Инспектор Келси измърмори недоволно:
— Можете да тръгвате, Гудмън. Стегнете се и си гледайте работата.
— Казах ви, че нищо не зная — намусено отвърна Адам и излезе, като промърмори: „Проклети гестаповци.“
— Съжалявам, че съм така задъхана, мис Булстрод — извини се Джулия. — Тичах от тенис кортовете дотук.
— Няма нищо. Исках само да ми кажеш адреса на майка си или къде мога да я намеря в момента.
— О, ще трябва да пишете на леля Изабел. Мама е в чужбина.
— Имам адреса на леля ти. Но трябва да се свържа лично с майка ти.
— Не виждам как може да стане това — сбърчи вежди Джулия. — Мама замина за Мала Азия с автобус.
— С автобус? — смаяна попита мис Булстрод.
Джулия закима усилено с глава.
— Тя обича такива неща — обясни тя. — Освен това е страшно евтино. Малко е неудобно, но мама няма нищо против. Според мен тя ще пристигне във Ван след около три седмици.
— Да, разбирам. Кажи ми, Джулия, майка ти споменавала ли е, че е видяла тук някой, когото е познавала по време на службата си през войната?
— Не, мис Булстрод, не е. Сигурна съм, че не е споменавала такова нещо.
— Майка ти е работила в разузнаването, нали?
— О, да. Струва ми се, че много й е харесвало. Само че на мен не ми се вижда толкова вълнуващо. Никога не се е хвалила. Не е попадала в лапите на Гестапо. Не са й вадили ноктите. Нищо подобно. Мисля, че е работила в Швейцария или в Португалия. Човек доста се отегчава от тези старовремски военни истории и се боя, че не съм слушала внимателно — добави с нотка на извинение Джулия.
— Е, благодаря ти, Джулия. Това е всичко.
— Представяте ли си! — възкликна мис Булстрод, след като Джулия излезе. — Отишла в Мала Азия с автобус! Детето го каза така, сякаш майка й е взела автобус №73 до Маршал или Снелгроувз.
II
Дженифър напусна тенис кортовете в лошо настроение, размахвайки ракетата си. Множеството лоши попадения при сервисите тази сутрин я потискаха. Макар че с тази ракета бе изключено да нанесе силен удар. Само че напоследък никак не й вървеше със сервиса. Бекхендът й обаче определено се бе подобрил. Обучението на Спрингър бе помогнало. В много отношения тя съжаляваше, че Спрингър е мъртва.