Дженифър гледаше сериозно на тениса. Той бе едно от нещата, за които си мислеше.
— Извинете…
Дженифър се стресна и вдигна поглед. Добре облечена жена със златисторуса коса и продълговат пакет в ръка стоеше на пътечката на няколко фута разстояние от нея. Дженифър се зачуди откъде бе изникнала и защо не я бе видяла. И през ум не й мина, че тя може да е била скрита зад някое дърво или сред рододендроните и да е излязла точно когато я е видяла. Такава мисъл изобщо не можеше да мине през ума на Дженифър, защото нямаше никаква причина една жена да се крие сред рододендроните и внезапно да излиза пред нея.
— Чудя се, дали можете да ми кажете къде да намеря едно момиче на име… — попита жената с лек американски акцент, като направи справка в някакво листче — … Дженифър Сътклиф.
Дженифър се смая.
— Аз съм Дженифър Сътклиф.
— Господи! Колко странно! Ето, това се казва съвпадение. Търся едно момиче в това голямо училище и попадам точно на нея. А говорят, че такива неща не се случвали.
— Предполагам, че понякога се случват — каза вяло Дженифър.
— Щях да идвам на обяд с едни приятели тук продължи жената, — и вчера на един коктейл споменах, че ще идвам, а леля ви — или по-точно кръстницата ви — толкова лоша памет имам. Тя ми каза и името си, но и него забравих. Както и да е, тя ме попита дали мога да мина през училището и да ви донеса една нова тенис ракета. Каза, че сте искали нова ракета.
Лицето на Дженифър грейна. Всичко това й се стори като истинско чудо.
— Сигурно е била кръстницата ми — мисис Кембъл. Аз й викам леля Джина. Не може да е била леля Розамунд. Тя никога не ми подарява нищо друго, освен някакви мижави десет шилинга за Коледа.
— Да, спомням си сега. Точно така й беше името. Кембъл.
Жената подаде пакета и Дженифър нетърпеливо го пое. Не беше завързан здраво. Дженифър нададе доволен вик, щом ракетата се появи измежду опаковката.
— О, страхотна е! — възкликна тя. — Наистина е хубава. Така си мечтаех за нова тенис ракета — човек не може да играе сносно, ако няма добра ракета.
— Предполагам, че е така.
— Много ви благодаря, че я донесохте — с признателност каза Дженифър.
— Не ми представляваше никаква трудност. Но си признавам, че се чувствах малко неудобно. Винаги се чувствам неудобно в училище. Толкова много момичета. А, между другото, помолиха ме да занеса обратно старата ракета.
Жената взе ракетата, която Дженифър бе пуснала на земята.
— Леля ви… не… кръстницата ви каза, че ще й сменят кордата. Ракетата има нужда от това, нали?
— Мисля, че не си струва — отвърна Дженифър, без да обръща много-много внимание на думите на жената.
Тя бе заета да размахва и да пробва баланса на новото си съкровище.
— Но една резервна ракета може винаги да потрябва — отбеляза новата й приятелка. — Божичко — извика тя, като погледна часовника си. — Станало е по-късно, отколкото предполагах. Трябва да тичам.
— Имате ли… искате ли такси? Мога да телефонирам…
— Не, благодаря ти, мила. Колата ми е точно пред външната врата. Оставих я там, за да не ми се наложи да правя завой в тясната алея. Довиждане. Много се радвам, че се запознахме. Надявам се, че новата ракета ще ти достави истинско удоволствие.
Жената буквално хукна по пътеката към външната врата. Дженифър викна още веднъж подире й:
— Благодаря ви много.
После, изпълнена с тайна радост, тръгна да търси Джулия.
— Виж — каза тя, като размаха ракетата театрално.
— Боже! Откъде я взе?
— Кръстницата ми я изпрати. Леля Джина. Тя не ми е истинска леля, но й казвам така. Тя е страхотно богата. Предполагам, че мама й е казала, че се оплаквам от ракетата си. Чудесна е, нали? Не трябва да забравям да й пиша, за да й благодаря.
— Е, всички понякога забравяме. Дори неща, които сериозно възнамеряваме да свършим. Погледни, Шаиста — добави тя, като видя, че момичето идва към тях.
— Имам нова ракета. Не е ли прекрасна?
— Сигурно е много скъпа — отбеляза Шаиста, като я огледа с очи на познавач. — Как искам и аз да мога да играя добре тенис.
— Все стъпваш върху топката.
— Никога не разбирам къде точно ще падне топката — вяло каза Шаиста. — Преди да си замина у дома, трябва да си поръчам едни хубави шорти в Лондон. Или тенис екип като на американската шампионка Рут Ален. Много е елегантен. А може да си купя и двете неща — засмя се тя, като блажено предвкусваше покупките.
— Шаиста не мисли за нищо друго освен за дрехи — каза с презрение Джулия, когато двете приятелки отминаха. — Мислиш ли, че и ние някога ще станем такива?