— Ужасно — казваше тя, — да, наистина ужасно, но разбирате ли, ние тук не говорим за случилото се. Всички тези деца — защо да обременяваме мозъчетата им с тъжни мисли?
Чади също беше на мястото си — поздравяваше стари приятели сред родителите, обсъждаше планове за ваканцията и говореше с обич за различните деца.
— Леля Изабел можеше да дойде и да ме изведе — недоволстваше Джулия, която заедно с Дженифър притискаше нос в стъклото на прозореца в една от класните стаи, докато наблюдаваха кой идва и кой заминава навън.
— Мама ще ме вземе следващата седмица — каза Дженифър. — Татко ще приема някакви важни личности и тя не може да дойде днес.
— Ето я Шаиста — извика Джулия. — Гледай как се е нагласила за Лондон. О-йе! Погледни само токчетата на обувките й. Обзалагам се, че дъртата Джонсън никак не харесва тези обувки.
Шофьор с ливрея отвори вратата на огромен кадилак. Шаиста се качи и потегли.
— Можеш да излезеш с мене през другата седмица, ако желаеш — каза Дженифър. — Казах вече на мама, че имам приятелка, която искам да взема със себе си.
— Много бих искала — отвърна Джулия. — Виж мис Ванситарт как си върши работата само.
— Страхотно е грациозна, нали? — попита Дженифър.
— Не знам защо — продължи Джулия, — но понякога ме избива на смях. Тя е същинско копие на мис Булстрод, нали? Пълно копие, но ми прилича на някой имитатор.
— Ето майката на Пам — каза Дженифър. — Довела е малките момченца. Не ми е ясно как ще се поберат в този мъничък Морис?
— Отиват на пикник — отбеляза Джулия. — Погледни колко много кошници носят.
— Какво ще правиш следобед? — попита Дженифър. — Мисля, че не е необходимо да пиша на мама тази седмица, след като ще я видя следващата, нали?
— Много те мързи да пишеш писма, Дженифър.
— Все не мога да измисля какво да пиша — оправда се Дженифър.
— Аз пък мога — заяви Джулия. — Мога да измисля много неща, за които да пиша, само че няма на кого да пиша в момента — добави тъжно тя.
— А майка ти?
— Казах ти вече, че замина за Мала Азия с автобус. Не можеш да пишеш писма на хора, които пътуват с автобус за Мала Азия. Поне не можеш да им пишеш през цялото време.
— А на какъв адрес пращаш писмата?
— О, до консулствата на различните страни. Тя ми е оставила списък. Започва с Истанбул, после е Анкара, сетне следва някакво смешно име. Чудя се защо Кавгаджийката толкова много искаше да се свърже с мама. Доста се натъжи, като й казах, че е заминала — добави тя.
— Не може да е нещо, свързано с тебе — успокои я Дженифър. — Не си направила нищо лошо, нали?
— Според мене — не — отговори Джулия. — Вероятно е искала да й съобщи за Спрингър.
— Но защо ще го прави? — чудеше се Дженифър. — Мисля, че тя би била изключително доволна, ако поне една майка не знае за Спрингър.
— Искаш да кажеш, че майките ще се притесняват дали няма да убият и дъщерите им?
— Майка ми не е такава — каза Дженифър. — Но наистина загуби ума и дума, като научи какво се е случило.
— Ако питаш мене — каза замислено Джулия, — има много неща, които не са ни казали за Спрингър.
— Какви неща?
— Ами, разните странни неща, които стават. Както случаят с новата ти тенис ракета.
— О, тъкмо се канех да ти кажа — изрече Дженифър. — Писах, за да благодаря на леля Джина, и тази сутрин получих писмо от нея, в което пише, че много се радва, че имам нова тенис ракета, но че тя не ми е изпращала такова нещо.
— Казах ти, че тази работа с ракетата е изключително странна — заяви победоносно Джулия. — Освен това са проникнали с взлом в дома ви, нали?
— Да, но не са откраднали нищо.
— Това е още по-загадъчно — продължи Джулия и добави замислено — и мисля, че много скоро ще бъде извършено и второ убийство.
— Как така, Джулия, защо ще има второ убийство?
— Ами, в книгите обикновено има второ убийство. Но мисля, че ти, Дженифър, трябва много да внимаваш, за да не те убият.
— Да убият мене? — изненада се Дженифър. — Но защо ще искат да ме убиват?
— Защото по някакъв начин си замесена в цялата тази история — отвърна Джулия и добави замислено. — Трябва да се опитаме да разберем нещо повече за майка ти следващата седмица, Дженифър. Възможно е някой да й е дал някакви тайни документи в Рамат.
— Какви тайни документи?
— О, откъде да зная? Планове или пък формулата за нова атомна бомба. Нещо такова.
Дженифър я погледна недоверчиво.
III